| Sensei - Без Ресто |
|
Пробив във системата, на 20 сдухан ставаш. Това ми е идеята на темата, а схемата е ясна. В страна, в която всичко движи се назад със скорост бясна Се чудиш за какво си бачкал цял живот, на достолепна възраст ставаш пенсиониран роб Гледаш младите с тъга в очите, с мълчалив въпрос:”Кой, по дяволите ми открадна дните?” Сит е този, който не е млял година след година, крал, на старини не се тормози: „Колко струва млякото, прощавайте във магазина?” Сто тояги малко са на чуждата гърбина. Далече ми е още времето да гледам и аз през тази призма, но вече всичко става с клизма, умората все още рядко спира се на мойта порта, но зяпа ме зловещо като кръв през рязана аорта, кохорта от тревоги, легиони от проблеми. И всеки гледа к’вото има в джоба ми да вземе... Летят си миговете и знам, че нямам никакво време До сто не ще изкарам, тъй че не ми дреме. Sinsemillia, унана-нанна-нана-нанананна Злоба, злоба...събрала се е в мен.../2 Имам право да живея както си зная, сметката ми Господ ще тегли накрая. Угода няма никому, макар да се старая. Среден пръст към всеки-това му е колая! И как някому уважение да дам, щом и обграден от хора пак се чувствам сам. И болката в душата ми е като ураган бавно я променя и превръща я в катран /Трябва ли да съм добър към хората, когато те към мен не са, злобата им как да понеса Вече толкова години заблуждавам се и знам, че малко ще получа от това което дам/2 Нека аз да съм виновен щом уреждам всички. Във днешно време е добре „човек” да си в кавички. Омразата основа е на общите привички, „заповядай” и „благодаря” казват се на срички. И как някому уважение да дам, щом и обграден от хора пак се чувствам сам. И болката в душата ми е като ураган, бавно я променя и превръща я в катран /Трябва ли да съм добър към хората, когато те към мен не са, злобата им как да понеса. Вече толкова години заблуждавам се и знам, че малко ще получа от това което дам/2 Преди ми тежеше, сега вече никак да бъда руган от хора без ум... Говорят измислени думи без повод, вдигат пушилка, преминаваща в шум. Омразата ми капка по капка се превърна в океан, халюционирам врагове като предрусал с паркизан. Виновен съм, признавам, но не смятам да спирам... Ако трябва, и със мелници ще се дуелирам... И как някому уважение да дам, щом и обграден от хора пак се чувствам сам... И болката в душата ми е като ураган, бавно я променя и превръща я в катран!!!!!! /Трябва ли да съм добър към хората, когато те към мен не са, злобата им как да понеса. Вече толкова години заблуждавам се и знам, Че малко ще получа от това което дам/2 Sinsemillia.. |
| < Предишен | Следващ > |
|---|
