Интервю с: Kool G Rap

Направено от: HHG

Преведено от: Иван Костадинов A.K.A. Foxxx Mulder

Интервюто е направено през: Август 2005

Ако тепърва започвате да се интересувате от ЕмСита и хип-хоп, то трябва да знаете че името на Kool G Rap е написано със златни букви в хип-хоп букварите. От дните му с групата Juice Crew и от появата му в класиката “The Symphony” до соловата му класика “Road To The Riches” (1989), която стартира движение също толкова мощно колкото класиката на Melle Mel “The Message.” Kool G Rap започна стилът при който ЕмСитата говорят за водене на престъпен начин на живот по улиците за да могат да оцелеят и често описва неговите начини на вършене на тази (престъпна) дейност. Този стил все още може да се види и днес дори сред най-младите ЕмСита които излизат на сцената. Той също така създаде и цялостна форма на римуване която скоро след това намери цяло поколение подражатели.

Влиянието на G Rap обаче е често пренебрегвано от общата публика, но никога от неговите колеги. Едно вслушване в парчето на Jay Z “Encore” самия Hova казва “останалите от вас къде се намирам в лирично отношение/ да ме слушате да рапирам е все едно че чувате G Rap в неговия разцвет.” От Big Pun коленичещ и целувайки неговия пръстен в знак на признателност към бащата на бързия огнен стил, до забележителната реч на признателност която Eminem произнесе при получаването на своето “Грами” където бе споменат и G Rap. Нека не забравяме и филма на 2pac Resurrection и разгледайте неговия бележник на хора които са го вдъхновили, името на G Rap беше споменато там редом до имена като това на Marvin Gaye например.

Kool G Rap понякога се оказва пренебрегван от повечето от “достоверните” хип-хоп източници. Пример за това е наскоро излезлия документален филм озаглавен “The MC.” DVD-то почита ЕмСита като Kanye West, Jada Kiss, KRS, Common и дори рапърът от Bay Area Too $hort изяснявайки развитието на този елемент от хип-хопа но във филма не споменава и една дума за G Rap. Миналогодишните почетни награди на VH1 уважиха KRS, Tupac, Rocksteady и други но нямаше нищо за Kool G Rap или Juice Crew. Как е възможно това? Тези неща често минават през мисълта на хората но истинските фенове на хип-хопа и самите колеги на G Rap никога не са пропускали да признаят ветерана който се занимава с рап от 19 години. 19 години? Да преди 19 години “Its A Demo” беше издаден и представи ЕмСи което впоследствие издигна изкуството на римуването да нивото което вече ни е добре познато.

Струва ти се сякаш беше вчера когато младия Nathaniel Wilson родом от Corona Queens разказваше истории от улицата и правеше freestyle който скоро щеше да повлияе на цяла група млади ЕмСита като Nas, AZ, Big Pun, Eminem, и Saigon. Saigon веднъж каза във своя песен “всяко добро ЕмСи от туристическия поход до уличния начин на живот което слушаш в днешно време, е взело по нещо от G Rap и го е вмъкнал в своя стил.” Завета на G Rap обаче тепърва ще се определя защото за разлика от повечето от ЕмСитата G се появи по средата и края на 80-те, и неговия стил и силно желание все още прочувствен до ден днешен. Поддържа се мнението че той е бил най-постоянното ЕмСи в историята на тази култура. Чуйте неговия куплет в парчето на Mobb Deep “the Realest” от албума “Murda Muzik” през 1997 и ще чуете как G обсебва представлението. И това става 11 години след появата му в играта. Само по себе си забележително. Но дори по-забележителен след още 8 години тук през настоящата 2005 в парчето на Saigon “The Letter P” в което той участва и нямаше дори и най-малкия признак “Гения” на рапа да е изневерил на стила си.

HHG: Нека започна като те приветствам като добре дошъл. Е вече видя интрото на това интервю. Кажи ми, мислиш ли че твоето влияние е често пренебрегвано?

G Rap: Да човече определено. В смисъл чувствам че не само аз съм пренебрегван от хората разбираш ли? Името на Melle Mel рядко се използва в миксовете заедно с Kool Moe Dee също така. Тези хора са едни от пичовете които са вдъхновили както мен така и цяло поколение а рядко ги споменават. Но за да отговоря на въпроса ти, да наистина чувствам че това което съм направил за хип-хопа често бива пренебрегнато от много източници които не би трябвало да го пропуснат да отлети от умовете им.

HHG: Всички DVD-та за ЕмСита, тези шоута за отдаване на почести на хип-хоп изпълнители, и други събития изброяващи списъци със забележите ЕмСита в определени сфери на медията, в девет от десет случая пропускат да споменат името Kool G Rap. Каква твоята позиция относно това? Дали става въпрос за политически неща, своеволия, или просто липса на образование относно това кое всъщност е автентично?

G Rap: Ами ако трябва да съм честен с теб мисля че е смесица от всичко което спомена. От единия край имаш политическата страна на нещата. Повечето от тези ЕмСита които биват споменати се издигани от хора които се възползват от продажбите на албумите им или от популярността им и по този начин определят кои са най-великите ЕмСита. Искам да кажа че всички ние знаем че това не е автентично. Очевидно тези хора трябва да угодят на публиката. Мненията също са базирани на отделна личност и повечето от тези хора на които са базирани мненията не са образовани по начина по който трябва да бъдат (в сферата на хип-хопа). Ако погледнеш списъка с тези ЕмСита в някои дори не се и споменават Rakim, Melle Mel, Big Daddy Kane или Kool Moe Dee. Това е защото някои от тези хора от тази ера в действителност не знаят нищо за тези изпълнители които са проправили пътя за днешните млади изпълнители. Предполагам че затова и мен не ме споменават защото и аз съм част от онази ера и съм въвеждал тези неща от G Rap края.

HHG: Дните от времето на Juice Crew заедно с теб и Big Daddy Kane, Masta Ace, Marly Marl и т.н. Кой е твоя най-добър спомен от онези дни?

G Rap: Вероятно целия този период общо. Това беше периода когато за първи път започнах да издавам записи, да се появявам по видео клипове, сингли, албуми и всичко останало. Имам предвид че това е периода когато моята мечта да правя тези неща се превърна в реалност. Нямам други освен добри спомени от времето на Juice Crew заради това. Това беше доста луд период от време разбираш ли.

HHG: Ти си в играта от толкова много години очевидно и нещата са се променили. Каква е разликата между 80-те и сега доколкото става въпрос за хип-хопа?

G Rap: Ами има много разлики. Хип-хопа е много по-разпространен сега. Има огромна база от фенове сега и се приема повече отколкото по времето когато аз се появих. Всъщност, той е нещо повече от общоприет. Сега е станал част от всеки и също така е се продава повече. Пазара не беше толкова наситен по времето когато аз излязох на сцената. В днешно време всеки рапира, занимава се с DJ-ing, продуцира или прави нещо друго (свързано с рапа). Това е кариера която всеки търси в днешно време. Което е напълно разбираемо защото хип-хопа е много влиятелна форма на начин на живот. Но да очевидно има много разлики.

HHG: Помня че ми каза по време на наш разговор че преди си ходел на някакво място в горната част на града и си забивал с LL Cool J, Doug E Fresh, както и с други. Можеш ли да ни кажеш нещо за това време? Имаше ли съперничество там или всичко беше заради любовта на споделяне на сцената и римуване заедно с тези момчета?

G Rap: Нее хей нямаше съперничество нито омраза, просто се забавлявахме. Бащата на един мой човек притежаваше клуб в горната част на града и хората се събираха там. Знаеш Doug E правеше това което умееше и забавляваше тълпата и неща от този сорт. Беше забавно просто да рапираме и всъщност само няколко “битки” се състояха. LL Cool J забиваше с неговия човек Silver Fox. Всъщност когато давам интервюта винаги споменавам това име (Silver Fox). Това всъщност е човек който силно ми е повлиял. Той редеше римите по ненормален начин но предполагам че никога не е получил шанс. Както и да е не го правехме за да водим “битки” въпреки че един или два пъти водих такава “битка” там с няколко местни момчета от квартала. Спечелих си име там заради нещата които правех на микрофона.

HHG: Ами току що спомена че там си спечелил име на ЕмСи просто като си римувал на микрофона. По това време, как стана така че Kool G Rap да се издигне като ЕмСи от другите момчета конкретно по това време?

G Rap: Ами на първо място, аз се отнесох към тези неща по-сериозно отколкото другите момчета. Имаше един вид парти-рапъри които просто искаха да забавляват хората в клуба и т.н. Имаше и от другия тип рапъри които го правеха по други причини което е добре. Имаше и трети тип, лирични ЕмСита и хора които го правеха за да навлязат в играта. Знаеш че говоря за хора които можеха да редят римите така че да можеш да си представиш това за което говорят освен това го правеха с умение (интелигентност) и може би следвайки модата всички останали не правеха това нещо. Точно за това бях навит. Аз правех всичко това и рапирах с цялостен стил. Същност, смятах че е цялостен по онова време щото нямаше никой друг който да го прави по този начин. Знаеш повечето просто излизаха и рецитираха азбуката а аз се опитвах да бъда различен. И затова правех определени неща за да се отлича от тълпата и това се оказа върха на моя стил, направи моя стил по-различен от този на всички останали, изливах съдържание, и просто го приемах сериозно в същото време. В общи линии предполагам че по този начин напреднах повече от останали по онова време. Имаше само още няколко изпълнители които бяха на върха на словесната игра по същия начин и това бяха Rakim, Big Daddy Kane, & KRS просто за да спомена някои от тях.

HHG: Е прочете интрото на интервюто. Мисля че всички искат да знаят, как все още успяваш да си задържиш своето във всяка ера? Искам да кажа до ден днешен все още римуваш на високо равнище, как става това?

G Rap: Ами това е защото все още обичам музиката. Не го казвам просто така, наистина я обичам. Има хора които харесват тези неща и искат да чуят нови неща. Имам предвид че все още обичам да слушам нови неща. Когато бях младеж и надувах уредбата с неща на Melle Mel, Moe Dee и т.н. от касетите които имах вкъщи получавах такава тръпка. Това е страст която имам към хип-хопа и 20 и дори повече години по-късно дори и в днешно време когато чуя някое младо умело хлапе, все още получавам тръпка. Това все още ме мотивира до ден днешен да правя тези неща. Така че от моя гледна точка ако имаш желание да правиш тези неща по този начин трябва все още да получаваш тръпката дори и сега. Например ако излизаш на сцената през 80-те или по средата на 90-те или когато и да е и тези днешни хлапета ти въздействат, ти си в същото положение в което е онова 15-16 годишно хлапе което е готово да бъде следващия рапър. Така че за мен е все едно че излизам на сцената наново.

HHG: И така мислиш ли че затова повечето от изпълнителите от твоето време или изпълнителите дори от по-стара ера, мислиш ли че затова те не могат да се в ход с новите времена?

G Rap: Да мисля че определени изпълнители може и да не чувстват че рапърите днес имат някакъв истински талант. Знаеш ли и аз мога да се съглася с това но в рамките на определени граници защото има много изпълнители които не са толкова лирични, талантливи, или сръчни с техните неща. Но нека бъдем обективни, има някои изпълнители които сега излизат на сцената и са добри и сръчни въпреки че не са от нашата ера. Това е нещо което знам. Никога не съм бил от типа хора които да поставят себе си над всички останали както правят повечето изпълнители. Не съм такъв тип личност извън рапа макар и да осъзнавам какво съм направил за развитието на тези неща. Но когато си такъв тип личност и в същото време рапираш, ти се стремиш да не изоставаш от това което новите изпълнители правят. Обръщам внимание на всички тези изпълнители и все още добавям нови неща към стила си до ден днешен. Знаеш че времената се променят, стиловете се променят, музиката се променя, жаргона и т.н. Така че ако въобще не се повлияеш от тези неща или ако никой не те придвижи, тогава откъде ще си намериш желание (да правиш това)? Разбираш ли ме? Знаеш ли изпълнителите забравят че преди да са започнали да рапират те са слушали някой друг който им е помогнал да правят това което правят. Имам предвид че веднъж стигнали до точката в която вече никой не те придвижва напред, просто се чудя от къде тези изпълнители получават сила която да ги тласка напред. И ли личи когато чуеш техните неща. Те все още са заседнали в това което са правили преди 10 или повече години.

HHG: В mixtape на J Love чух песен наречена “#1 with a bullet” с участието на Nas. Това беше от типа “изгубени записи”. Оригиналната песен беше от един от твоите албуми с участието на Big Daddy Kane. Когато я чуваме очевидно Nas е бил на около 16. разкажи ни отношенията ви с Nas след като вие се познавате още оттогава…

G Rap: Ами аз и Nas се познаваме от много отдавна. Ние се познаваме дори и от преди “Live at the BBQ” което е мястото където повечето хора го чуха. За първи път чух за него когато записвах втория си албум “Wanted Dead or Alive” от Large Professor който правеше повечето от продуцентската работа за мене по онова време. Той ми разказваше за това хлапе от QB, младо негро което е лудо. Large го доведе веднъж и аз и Nas просто се сприятелихме. Малко по-късно срещнах Akinyele и се опитвах да уредя и двамата Ak & Nas с някаква работа. Уредих Akinyele да направи нещо с Cold Chillin но Ak беше добър бизнесмен така че той сам си уреди дори и по-добри неща с Interscope. Но да Nas идваше в моята къща когато живеех в Flushing. Имах малко студио в моята къща. Записвахме някои неща и просто редяхме рими отново и отново цял ден. Search се появяваше понякога и в моята къща. Всъщност по този начин Nas си уреди положението с Columbia. Той се запозна със Search в моята къща и те си размениха номерата и така се получи. Но да Nas беше мой човек още от тогава.

HHG: “Fast Life” се счита за класика от повечето. Как се появи тази песен?

G Rap: Не беше трудно. Записвах “4,5,6”. Nas се появи в студиото за да ме види и всичко останало и ние просто направихме парчето. Buckwild направи музиката а аз и Nas просто си седяхме и просто започнахме да си подхвърляме идеи. Всъщност ще кажа само толкова, това беше случая в който съм бил в най-голяма степен обвързан с който и да е изпълнител до колкото става въпрос за сътрудничество. С веки друг изпълнител обикновено просто чувам бийтът и просто пиша римите по него и това е всичко. С “Fast Life” аз и Nas обменяхме идеи отново и отново и всичко останало. Имаше много сплотеност, трябва да призная. Но да това е всичко.

HHG: Big Pun ти показа най-голямо уважение както и лично на тебе така и публично. Вие двамата направихте няколко парчета заедно. Опиши вашите отношения с Pun ако нямаш нищо против…

G Rap: Не няма проблеми. Да аз се срещнах с Pun чрез Fat Joe в един от магазините за дрехи на Joe в BX по онова време. Всъщност аз срещнах Pun {за секунда са засмива} той коленичи на едно коляно и ме нарече “Богът на рапа” или нещо подобно. Не си спомням точно но бях наистина поласкан че човека изпитва уважение и се възхищава от мен. Той ми каза че рапира и Joe ми каза също така че той е дяволски добър. Аз бях в AZ когато те ми пратиха парчето “Wishful Thinking” с участието на B Real, Fat Joe и накрая римуваше Pun. Когато го чух реагирах от сорта на “мамка му този човек е добър”. И очевидно си спомних за него и всичко останало. Той ми се представи като “Punisher” (наказателя). Така че това ми хареса много и той имаше луди умения.

HHG: Мислиш ли че Pun е пренебрегван от някои като ЕмСи?

G Rap: О да по дяволите. Искам да кажа че чувам хора да споменават списък на най-добрите рапъри и всичко останало и те забравят за Pun. Никога не разбрах тези неща щото беше ?retarded? (буквално бавно развиващ се). Лиричен, със страхотен стил, с интелигентност,  страхотно съчетание на думите, с каризма, характер, хумор, хей каквото и да е. този пич беше много неща съчетани в едно цяло а това е дарба и половина. Той можеше да е гангстер, забавен, или да завие в клуба. Мисля че той е сериозно пренебрегван от някои хора и това е направо лудост за мен.

HHG: 2pac написа и твоето име в бележника си с хора които са го вдъхновили наред с имената на някои други легенди. Каква беше твоята реакция когато видя това?

G Rap: Ами бяха очарован и се изненадах. Срещнах се с Pac в Калифорния и когато го срещнах аз вече бях негов фен от преди това. Аз преди си седях и забивах някои от неговите неща в Ню Йорк и отидох да запиша албума си в Калифорния. Така че когато се срещнах с него той ме уважаваше много но това беше взаимно щото аз си падах по неговите неща. Но да Pac беше дяволски добър когато го срещнах, ние бяхме в едно и също студио и записвахме. В едно и също студио нов различни стаи и това беше по времето на бунтовете (размириците) в Лос Анджелис. Това беше по времето когато целия този щат се преобръщаше с главата на долу поради ситуацията с Rodney King. Ние бяхме в студиото когато бяха съобщени присъдите и тогава всички направо полудяха. Така че аз и Pac напуснахме студиото и ние бяхме с моя човек Jinx и с моя човек Gooch. Ние излязохме и карахме с колата по града и положението беше пълна лудница щото всички бяха вбесени поради присъдите. Ние бяхме на задната седалка на колата на моя човек говорехме и всичко останало и изразявахме нашето неудовлетворение от присъдите. Това негро Pac стреля по прозореца на нечий магазин и неграта изтичаха там и отмъкваха нещата. Ние направо откачахме. Ченгетата не правеха нищо щото това положение дори не беше по техните сили. Това беше по-скоро ситуация за Националната Гвардия щото целия щат откачаше. Така че това бяха моите спомени от срещата с Pac никога нямаше да разбера че човека изпитва толкова голяма уважение към G Rap. Искам да кажа само факта че ме нарежда до Marvin Gaye, това просто е невероятно за мен в какъвто и да е списък. Така че когато видях това бях поласкан да кажа най-малкото хей. Повече дори защото беше толкова неочаквано.

HHG: Добре нека поговорим за това което правиш в момента. Чух за mixtape или проект който правиш озаглавен “Top 5 Dead or Alive”. Какво можем да очакваме от това? Това колекция от стари и нови неща ли е или е нещо друго?

G Rap: Ами това определено не е нещо старо. Най-старите неща от този материал е вероятно от преди два месеца. Това е G Rap сега през 2005 до колкото се отнася до музиката, съсредоточаването, и всичко останало. Когато хората чуят това става въпрос само за G Rap в днешно време.

HHG: Това mixtape запис ли е или е албум?

G Rap: Ами това е mixtape в техническо отношение но в действителност за мен това е албум. Ето защо искам да го наричам албум за улицата. Така че пишете го албум предназначен за улицата. Причината поради която не искам да го наричам mixtape е защото работата която вложих в това не е същата както някой би работил за един mixtape запис. Работих по това така както се работи за албум така че затова в по-голяма степен представлява албум. Технически е mixtape но до колкото се отнася до качеството е албум. Така че е “Top 5 Dead or Alive” албум за улицата. Това е за улицата на която даваме 18 и отгоре автентични парчета така че го възприемайте така. Има малко изненадващи гост изпълнения в този запис. Не го давам много тежко в него но имам някои наистина добри момчета в албума и имена които би трябвало да развълнуват хората когато ги чуят заедно с G Rap.

HHG: След като каза това G, възприемаш ли това като завръщане в този момент или чувстваш че в действителност въобще не си напускал сцената?

G Rap: Имам предвид, аз лично смятам че винаги съм си бил тук. Имам предвид в лирично отношение и т.н. Повечето хора знаят че G Rap никога не е напускал сцената и че аз никога не съм се провалял. За тези които не знаят, предполагам че това ще им подейства като събуждане. Това са хората които просто ме виждат като негро още от онова време. Но всеки път когато участвам в песента на  някой изпълнител който тези хора слушат по това време, те разбират какво става. Ако бях някой който трябва продължително да прави завръщания всеки път когато правя вокални гост участия тези нови хора просто биха минали през мен без проблеми, така като нож минава през масло. Все пак аз не съм такъв и никога не съм бил. Истинските хора знаят за какво става въпрос. Ето защо даваме този запис на улиците за да видят хората за какво става въпрос.

HHG: В момента имаш ли договор с лейбъл или има ли някакви предложения?

G Rap: Има няколко неща които се обмислят и водя преговори с няколко души. Не мога да кажа много неща на този етап.

HHG: G има ли нещо което искаш да кажеш на хип-хоп обществото?

G Rap: Нека върнем обратно истинския хип-хоп. Когато казвам истински Хип Хоп не говоря просто за hardcore рими, говоря за истинска Хип Хоп музика във всяко отношение. Знаете за какво говоря… нека изритаме тези сладникави мазни, поп негра извън тази музика. Не става въпрос за новите изпълнители всъщност, щото имам няколко нови момчета в албума. В този албум включи хора които уважавам в лирично отношение и които са млади или каквито и да е. Благодаря на всички фенове и на хората които подкрепят G Rap и все още вярват в това което правя дори и сега. Също така благодарност и на всички хора които слушат новите (ми) неща и показват любов. Благодарности на 5 Fam Click негро внимавай за моя отбор щото с това ще се занимаваме след този проект. На моята жена Ma Barker, 40 cal., Catalyst, Nino Bless, Big East, & Man Slaughter. На продуцентите am Jones, Twinz, Dead Beat Bros, Phrequency, Fokus, Elite и всички останали. Имаме отбор и вярвайте ми ще издаваме само качествени неща от нас. Имам лирични неща, неща от гетото, и всички други неща от които хората се нуждаят. Поздрави за Big Al, Questchon, Vinny, Jan, Mike Heron, Well Connected, движението Catch 22 и на всички негра които съдействат ден след ден и поддържат едно негро. Не се обиждайте ако пропусна някой, това е поради импулса на момента. На всички ДиДжеи нека започнем да пускаме истински неща, отворете пазара щото вие сте неграта които имат властта да направите тези неща така че спрете да се шикалкавите. Нека започнем този отрязък да живее G Rap и да забиваме рими и да се надяваме че феновете ще оценят начина по който достигам до тях. И накрая няколко думи на моето негро Nawz (Gorrila Breed) дръж си главата изправена драги.