Интервю с KRS-One

Ако хип-хопа има родоначалник, то това е KRS-One. След като родения в Бруклин рапър за първи път представи Boogie Down Productions на сцената през 1986, никой не е обичал или е украсявал хип-хопа така както той го прави. И докато усилията му за запазване и подсилване на музиката се доближиха да свещено равнище, неговото господство на словесната метафизика рядко е имала съперник.

Не са били лесни условията. KRS-One говори срещу женомразкия речник в рапа и изтъква позиция срещу насилието след смъртта на неговия другар от BDP, Scott LaRock през 1987. той е работил с огромна група от изпълнители, задоволявайки своя ентусиазъм за “dancehall” със Sly & Robbie и флиртува със фолклорния рок в парчето на R.E.M. “Radio Song”. Той дови отведе рапа в залите за лекции на Харвард и Йейл, докато е водил преподавателски часове по библейска и Африканска история в албуми като този от 1989: Ghetto Music: The Blueprint of Hip-Hop.

Някои казват че KRS-One е прекалено загрижен. “Учителя” със собствен стил се бори със поп-рапъри като P.M. Dawn и Nelly в резултат на неговите усилия да остане пазител на гето-корените на музиката. Неговото име може и да значи “Знанието Властва Върховно Над Почти Всички”, но когато някогашния Kris Parker основа свой собствен Храм на Хип-Хопа през 1999, мнозина сметнаха че ще загуби позициите си.

Неговия нов албум “Kristyles” олицетворява всички тези противоречия. От една страна, е завръщане къ6м философската акробатика която характеризира неговата най-добра работа, сериозно проучва рап пейзажа в парчета като “Ya Feel Dat” и “Gunnen’ Em Down”. От друга страна, има съдебна заповед за предотвратяване на разпространение след неговите твърдения че Koch Records са издали една “незавършена” версия на албума.

KRS-One може и да е хванат в юридическа главоблъсканица, но той въобще не стои кротко. Той е събрал мислите си в нова книга която е озаглавена “Размисли” (Ruminations). И докато света очаква да чуе още от един от най-плодовитите умове на рапа, той обсъди с VH1 т. нар. “bling bling” култура и колко неговата музика дължи на музикалната индустрия.


VH1: “Размисли” има глава наречена “Науката на Хип-Хопа”. Положително или отрицателно е твоето тълкование за състоянието на хип-хопа?

KRS-One: Това е критичен анализ. Обединените Нации открили че причината номер 1 за насилието и смъртта в света е бедността. Ако ние можем да облекчим бедността тогава ще можем да намалим и насилието. Свързвам това със звукозаписните договори на всеки изпълнител от класацията топ 10. без значение колко заможни стават, [изпълнителите] са в положение на бедност. Ако аз живея в голяма къща на хълма, моя отбор е все още в гетото. Аз трябва да ходя до квартала и да се справя с квартални проблеми въпреки че съм богат. В момента в който албума ми спре да се продава, всичките пари които съм изкарал са изчезнали. Работя от години, никога не получавам стойността, оставам в бедност и [животът ми става изпълнен с насилие]. Ако погледнеш рапърите които са имали доста голяма степен на популярност, повечето от тях са умрели по насилствен начин.

VH1: Какво значение има “bling bling” (лъскави бижута) в днешни дни?

KRS-One: Чернокожите имат определена система за стойност. Ние не вярваме в хартиените пари. Ние не вярваме на банките или на агенциите за заеми. Така че за нас е по-добре да кажем, “Няма да вложа парите си в банка. Ще ги поставя около врата си. Книжните пари не значат нищо за мен”. Повечето от онези големи плътни вериги които сте гледали през 80-те са били продадени когато времето на тези изпълнители е изтекло. Те набързо са стопили златото за да се сдобият с пари когато звукозаписните компании ги “одраха”.

VH1: Има ли разлика между ланците на Slick Rick и ли материализмът на Cash Money Millionaires?

KRS-One: Няма разлика между Slick Rick, Cash Money Millionaires или Mr. T. Това датира от Египетските фараони и Африканската култура. Ние сме тези които поставят цена на бижутата. Имахме ги, носехме ги, харесваше ни как изглеждат. Ние построихме сгради и замъци с тези бижута. Сега, Аз самия съм хип-хоп. Надминах своето етничество, но като хип-хопър, мога да ти кажа, че единствената причина да си купиш бижута е да покажеш определена степен на стойност (материална). Това е един вид спестявания. За мен, истинските бижута са моя ум и моите ръце. Технологията която е използвана за създаването на ето този пръст тук струва повече от всичката платина която всеки рапър носи или всеки клетъчен телефон който мога сложа на ухото си.

VH1: Заглавието на албума ти “Kristyles” свързана ли е със шампанското (“Кристал” е едно от най-скъпото шампанско)?

KRS-One: Това е игра на думи. Кристал стана основна напитка в хип-хопа. Така че [си помислих] ако хип-хопа ще [използва] тази дума често, нека сменя графичното описание на думата. Това е метафизика. Мислите си че Кристал е алкохолна напитка, но сега албума на KRS-One се нарича Kristyles. Трябва да споделите този графичен образ с моя албум, който в общи линии ви казва че има повече към хип-хопа.

VH1: Ти говори за използването на бижутата като застрахователна полица когато изпълнителите били “одрани”. Теб “одраха” ли те?

KRS-One: Технически ме одраха, но това бе цената да правя бизнес. Нямаше да съм KRS-One ако не бяха Jive records. Аз печелех по 40 или 50 цента от продаден диск въпреки че диска се продава на цена от $10.25. Щях ли да бъда KRS-One и да имах популярността която имам ако не получавах по 40 или 50 цента въпреки че албума ми струва $10.25? Не. Аз щях да имам цялата си себестойност, и никой нямаше да ме познава. Това е най-важния урок във всичко което решиш да правиш. Раздавай се. Благотворителността е най-добрия начин в която и да е индустрия.

VH1: Значи няма горчивина към Jive?

KRS-One: Въобще никаква! Моя първи лейбъл беше B-Boy Records, и не получих и 10 цента от тях. Всъщност, трябваше да им платя $150,000 за да напусна лейбъла за да мога да подпиша с Jive. Една от причините поради която мога да гледам на това по този начин е защото живея одухотворен живот. Нищо материално не може д ами се отрази. Това е мой недостатък. За щастие имам съпруга която може да ми казва, “Не, Kris, това струва $2 милиона. Трябва да вземем тези пари.” Аз бих реагирал, “Не ми пука, нека ги вземат.”

VH1: Това е много просветено отношение.

KRS-One: Знам че винаги ще ям. Моята кариера свърши през 1992 когато излезе “Sex and Violence”. Преминах от “Edutainment” който се продаде в 750,000 бройки до “Sex and Violence” от който се продадоха само 300,000 албума. С мен беше свършено. Хората писаха “KRS-One най-накрая се отдаде на покой.” Това беше моя пети албум, а сега имам издадени 13 албума! В интерес на истината, аз имам най-много издадени албуми в историята на рап музиката. Дали ме “одраха”? Да. Jive Records ме “одраха”. B-Boy Records ме “одраха”. Но моите албуми са по домовете на семействата. Когато ме спират ченгетата, те ми искат автографи. Аз съм противоположното на Rodney King!