Интервю с Freddie Foxxx: Down With the King Част Втора

Интервю с Freddie Foxxx: Down With the King Част Втора

Да се разхождаш в Ню Йорк на петата годишнина от събитията на 11 Септември беше странно чувство. През целия ден в главата ми се въртеше песента “When the Angels Sing.” Три години след като я написа, как гледаш на тази песен?

Freddie Foxxx: Когато направих песента “When the Angels Sing,” се опитвах да нарисувам картина на хората от Хип-Хоп обществото, че това е по-голямо от Хип-Хопа [или] рапа. Знаех си че песента ще издържи изпитанието на времето, защото самата ситуация ще издържи изпитанието на времето. Това винаги ще бъде важен запис за мен, ето защо направих песента. Но всички в Хип-Хопа са толкова увлечени за това кой е направил най-добрите 16 такта и всичко подобни глупости. Това беше различно за мен. Аз лично си мислих портиера и ръководителя на компанията, които са се качили на асансьора заедно, и двамата са се изкачили до последния етаж, и двамата са станали равни.

Понякога си слушам тази песен, човече, и се увличам в нея, защото това беше чист запис идващ от сърцето ми. Имам няколко писма от електронната поща от фенове, относно песента, колко много е означавала за тях и колко много са я харесали. Но знаеш ли, има и такива хора, които трябва да отиват на работа, и да седят пред компютъра и да пишат всичките тези глупави лайна за [това което не им харесва в албума]. Никой не хареса Industry Shakedown докато не излезе Konexion. Искам да кажа, че хората си го купиха – ни не го получиха. [Казваха], “О, бях разочарован щото [Foxxx] не говореше за копелетата.” Това което правех в Konexion бе да показвам на хората че мога да правя записи и по другия начин също така – това означава малко повече.

Ти изпя, “Аз съм от петте предградия, съвършено ЕмСи / Там където отивам, там отива и Ню Йорк.” Също така си прекарал много време и на Юг през годините, и дори имаше запис с Южняшка тематика, към музиката към филма Black Gangster, преди няколко години. Какво мислиш за Южняшкото преобладаване в Хип-Хопа.

Freddie Foxxx: Когато правих музиката за Black Gangster, ме помолиха да направя песен за сводниците. Имах чичовци които бяха в играта; които да част от моята семейна история – пичовете бяха играчи и гангстери и сводници. Върнах се към това, и това, което получих е това, което изпях в парчето. Научих го от Alabama, от [където] е семейството ми. В сърцето си, аз съм си момче от провинцията. Прекарвам летата в Alabama. Не мога да се сърдя на Dirty South, знаеш ли защо, щото това си е тяхното преобладаване – всички го получиха. Калифорния го имаше, Ню Йорк го имаше, Чикаго го подкрепяше – но и те си имаха възможността. Всеки си получи възможността. Не искам да кажа че [изпълнителите от Ню Йорк] трябва да напуснат елементите за да правят това което умеят. В крайна сметка, като отивам в чужди градове и други Щати, аз съм Bumpy Knuckles, аз съм Freddie Foxxx – никога не съм имал записи които големи хитове, аз просто правя музика, и все още си имам лоялни фенове.

Харесва ми Rick Ross! Мисля че Rick Ross е върха. Слушам Rick Ross, и виждам влиянието на Ню Йорк в работите му. Това за мен е страхотно. Мисля че Ludacris пише ненормални рими. Има и други неща в него които ми харесват, но мисля че пише ненормални рими; той е едно от най-лиричните ЕмСита на Юг. Но това не значи че ще тръгна към всички тези пичове само щото са известни. Добре е че са известни, щото имат своята възможност. Хората от Ню Йорк ме разочароваха когато започнаха да правят такива мизерии, щото това е смахнато! И всяко негро което не вижда нещата по този начин е фалшив. Разбирам бизнеса – наистина разбирам бизнеса. Но откъде идват принципите ви? Какво би било най-доброто шоу, което можете да видите? Знаеш ли какво би било най-доброто шоу, което можете да се види: изпълнител от Ню Йорк, който да прави нещата типични за Ню Йорк, изпълнител от Dirty South, който да прави нещата типични за Dirty South, изпълнител от Западното Крайбрежие, който да прави нещата типични за Западното Крайбрежие – като Daz и Kurupt, и след това виждаш изпълнител от Chi-town и всичките останали хора от различни места – всеки с различен стил на сцената. По този начин, тълпата ще получи най-доброто от всички стилове. Кой би искал да отиде на шоу и да види всички да правят едно и също нещо? Това е смахнато, това е най-голямото “не го прави” в Хип-Хопа, всички участват в него. За мен е смахнато.

От дните на “Reverend Glock” до сега “The .45 Don”, си римувал за оръжия. За мнозина, това е символ, както примерно за Американците е ябълковия пай. Неща като “правото да притежаваш оръжие” като символ на Белия Мъж. Като вземем в предвид и Amerikkkan Black Man, какво означава оръжието за теб?

Freddie Foxxx: Оръжието за мен, представлява символ на сила. Причината поради която казвам това е, щото много пъти, когато погледнеш обложката на Amerikkkan Black Man, ще видите моя снимка около куп мъртви чернокожи мъже които висят по дървета – странна концепция за плодове. На гърба на обложката, ще видите снимки на Stokely Carmichael, Malcolm X, Martin Luther King – и оръжие е използвано за да бъдат ранени тези хора и убити. Оръжието в един етап е използвано като инструмент използван срещу чернокожия мъж. Тогава, когато и чернокожите са получили достъп до оръжие, вече нещата станаха различни. Белите Американци бяха толкова изплашени от чернокожите, когато получиха правото на притежание на оръжие. Така че всеки път, когато видиш снимка на оръжие, без значение кой го държи, това представлява един вид власт. Каквото и да си помислиш за въпросния човек – независимо дали си мислиш че е лош или е добър, няма значение, този човек държи символ в ръцете си, който представлява властта. Ако видиш двама души с оръжие, има един вид приравняване на силите – но сега трябва да си помислиш: кой от двамата е по-бързия стрелец? В крайна сметка, можеш да държиш оръжие в ръцете си по цял ден, можеш да бъдеш умен или да си глупав, не самото оръжие – спусъка-пръста причинява тези ситуации. Без значение колко е голям пистолета, ако не ти стиска да стреляш, всичко друго е без значение.

Аз съм част от причината, поради която Хип-Хопа [се свързва с оръжията]. Аз извадих двата патлака на масата; аз казах на хората за това през 1994 година. Сега всички следват тенденцията. Това не ви прави по-лош човек, въпреки всичко това е символ на власт.

Ами мотора?

Freddie Foxxx: Мотора е нещо, което стана част от живота ми след смъртта на брат ми. Карах мотори преди време, но мотора представлява, за мен, символ на свободата. Трябва да имаш кураж за да се качиш на такава машина. Няма врати, няма с какво да се предпазиш. Това е смесица от координация. Трябва да знаеш как да управляваш мотора си в определени ситуации – точно една секунда време за реакция. Карам 1300 кубиков мотор, и вярвайте ми, всеки път когато се кача на него, наблягам повече на концентрацията отколкото на карането. За мен, аз смятам че като сложа каска, трябва да обърна внимание на много от мислите си. Мисля си за много от моите припеви и куплети докато карам мотора си.

Какво е Krupt Mob?

Freddie Foxxx: Krupt Mob е група, която беше сформирана от брат ми, Taheem. Това което направих аз е следното, дадох им перспектива с която да се откроят, като обърнат K на обратно [в логото]. Хората ще си кажат, “Какво по дяволите означава тази обърната буква?” С това те изпъкнаха. Това представлява цялостната идея на брат ми. Когато почина, реших че место да премина през всички тези промени за да запазя паметта му жива, най-добрия начин за мен да го направя, беше като направя нещо, което знам че му беше скъпо, и което би прераснало в нещо, което ще продължи завинаги. Krupt Mob, лично избрах всички които са в клуба. Знам че брат ми лично се занимаваше с дизайна на Krupt Mob, и когато почина, аз поех това, и го направих такъв, какъвто сметнах, че ще е полезен за мен. Така че когато започнах да карам, казах на моя човек, Lil’ Rocky, “Krupt Mob е върховно име, нека го направим клуб.”

След като бях в студиото, видях първия албум [Freddie Foxxx is Here] на стената, това ме накара да се замисля. Твоето сценично поведение е широко обсъждано от феновете а също така и от изпълнителите. Ако хората те помолят да изпълниш нещо от онзи албум от 1989, би ли могъл да го направиш?

Freddie Foxxx: Да, веднъж да чуя музиката, и започвам. Имам много записи. Направил съм много парчета, едни от тях бяха издадени, други – не. Никога не съм спрял да правя записи, винаги съм записвал. Аз съм един от онези хора, че ако се събудя сутринта и се изправя пред проблем, идвам в студиото, и го изливам в някоя песен. Имам 21 000 песни в моя каталог. Хората ме поглеждат и казват, “21 000? Наистина ли?” Имам камари DAT записи, които мога просто да извадя и да видите. [Секунда по-късно той изважда над 100 DAT на пода – включително, неиздадени цели албуми с Pete Rock.]

Когато правя запис, винаги съм готов за всичко – независимо дали е някой в тълпата, който дразни, или каквото и да е. така съм обучаван, заедно с De La Soul, и с други момчета, които произлизат от Long Island. Аз съм трениран за такива неща. Преди време, ние започвахме лирични битки и неща от този род – трябва да си готов. Имам приятел, който е като свръх-човек и рапър за мен, неговото име е Cap. Той е като човек-архив на всички мои песни. Знае всяка дума. Ако кажа, “Cap, не мога да се сетя как започва втория куплет,” той веднага ще ми каже как започва. Не е заради липсата ми на [памет] или каквото и да е, а щото имам толкова много парчета. Може да съм фокусиран на най-новото си начало, но мога и да се върна назад. Мога да се върна до времето на “The Master,” който беше първия ми сингъл.

В “Give it to the A&R” казваш, “Ако един човек има мечта, и целта му е да я следва, оставете го намира.” Как ще приложиш това в твоя живот?

Freddie Foxxx: Много пъти, когато се опитвам да правя някои неща, предубеждението е, че аз съм труден човек с който да се разбереш, че съм корав човек, лош човек, избухвам лесно. Повечето от хората които казват такива неща, никога не са ме виждали на живо. Моята мечта винаги е била, като на всеки друг, да успея в това което правя. Има препятствия по пътя. Аз прилагам тази реплика в живота си. . [Цитира куплета] Причината поради която казвам това е, щото ми е писнало да имам хора зад гърба си, тайно да провеждат телефонни разговори, “Не пускай тази песен,” или “Не подписвай договор с Foxxx, щото ако му преебеш записа, ще те застреля в собствения ти офис,” – всички тези неща са глупости. Също така казах в “Real Nigga”, “До големите лейбъли, моля ви не се страхувайте от мен / Просто искам те да знаят че не съм кучка която е роб на популярността, докато вие трупате пари.” Аз съм истинско негро, не ми режете топките зад гърба ми и след това да ми давате история. Предпочитам да дойдете и да ми кажете, “Foxxx, в момента, така стоят нещата,” и аз мога да го приема. Но не искам по-късно да разбера, че го правите защото някакъв си страхлив копелдак ви е казал да не се занимавате с мен, това са лайнарщини! Това имах предвид, когато съм казал тези думи. Ако имам мечта, защо ви е на вас да я проваляте?