Изпълнител: Reknail ft. wh02da1z, Afro-Kris, Slawek
Албум:
Песен: Самота
Инструментал: Afro-Kris
Времетраене: 3:58
Дата на запис: 13 Май, 2007г.
Свали парчета на изпълнителя напълно легално от ТУК!


Куплет 1 (wh02da1z):
И пак сам в тъмнината, в самотата си вглабен,
търся края на лабиринта, накъде ли ще поема..?
Празни фигури и сенки кражат около мен,
чувствам се сякаш съм в плен, но не и ужасен.
От самотата, която ме стяга и усещам,
че в края на тунела няма капчица надежда.
Какво да правя, когато чувствам, че ме няма
и Брус Уйлис в "6-то Чувство" така разбра, че е умрял.
Щото когато имаш нещо не го оценяваш,
а когато е далеч всичко си готов да даваш,
за да го имаш пак, да се чувстваш пълноценен.
Самотата те яде, седиш над масата наведен,
с чашата в ръка и размишляваш над проблемите.
Всичко ще бъде наред ако пиеш до дъното,
ако не успееш да надмогнеш дилемите,
най-добре си прережи вените или гърлото.

Куплет 2 (Afro-Kris):
Чудя се къде съм тръгнал, до къде съм стигнал
и какво до дяволите в живота съм постигнал.
Стигам до предела и го подминавам като знак,
не се водя по модела, нито с модата съм в крак.
В търсене на смисъла загубих се отдавна вече,
истината там е някъде, но твърде надалече
и точно затова човече всичките живеем в заблуда,
алчни до полуда за пари, живеем в самота.
Не вярвам във това, че мога да се справя сам и ето
не искам да повярвам, че всъщност няма никой там където
търся хора. Има само призраци. Когото и да заговоря
няма резултат, може би съм луд но умора нямам,
продължавам да търся в хората душа.
Докато не я открия ще живия в самота... (2x)

Куплет 3 (Reknail):
Всеки ден вместо хора, виждам роботи,
човекът живота си пилее, за да учи и работи.
Сякаш единствено парите стоят в основата,
това е щастието в представите на хората.
Често търся смисъла, но него го няма,
защото всички живеем в една красива измама.
Явно проблемът е в другите или в мен самия,
продължавам да го търся, докато не го открия.
Живеем сред хора, в една огромна тълпа,
а вътре в себе си усещаме самота.
Говоря с еднакви празни, безлични лица,
опитвам се да спра болката в моята душа.
Като другите, запълвам празнотата в мен,
само чрез музиката се справям с този проблем.
Непрестанно търся душата си някъде там,
докато успея, ще трябва да живея сам.

Куплет 4 (Slawek):
Седя притихнал в тишината тъжно бяла,
раната болеше, но е вече закърняла.
Няма да дойде светлината в тунела,
още повече обърква ме окървавената табела,
сочеща натам, където пътищата се пресичат
и на деградация хората обричат.
Бъдещето ми мъгла е, нямам ник'ва перспектива,
самотата, впила нокти, усещам я трънлива.
Със живота тягостен се гледаме строго
и боря се с него, до колкото мога.
Главата ми наведена, в гърдите нито капка мощ,
замъглена е душата, като в настъпващата нощ.
След тишината, младостта се топи,
животът ще се изхаби да търся самота, може би.
Сърцето кърви, обречен е животът,
седя притихнал ненамерил своята глогота.