|
Изпълнител: Reknail ft. Ivich
Албум:
Песен: Посоката
Инструментал: Ivich
Времетраене: 4:25
Дата на запис: 31 Май, 2007г.
Свали парчета на изпълнителя напълно легално от ТУК!
Припев:
Изправен си сам на кръстопът, нали?
Тогава избери и по единия път поеми.
Няма връщане назад, тръгнал си вече,
трябва да стоиш от злото по-далече!
Пак си на кръстопът, трябва сам да решиш,
тогава ще загубиш или ще победиш.
Няма връщане назад, продължавай нататък,
времето не спира а животът е кратък!
Куплет 1 (Ivich):
Звук на стъпка разпилява тъмнината,
илюзийте привличам и не вярвам в светлината.
Капките капят и листата пак потрепват,
едва доловимо хора думите нашепват.
А чувствата не спират да се губят,
в името на злото, по раните ни жулят.
Отново и отново гласове в главата чувам,
колкото и да се мъча не мога да се преструвам,
че е нищо, защото същност нещо ме разяжда
и понякога с месеци в душата ми се насажда.
Не си отива и продължава да досажда,
сам в пропаст падам но във времето споменът зараждам.
Потъпквам пътеката под своите нозе,
липсва разклон, а има табела. Накъде?
Стиснал зъби, разсъждавам за нещата,
продължавам все напред, пък нека го реши съдбата!
Припев:
Изправен си сам на кръстопът, нали?
Тогава избери и по единия път поеми.
Няма връщане назад, тръгнал си вече,
трябва да стоиш от злото по-далече!
Пак си на кръстопът, трябва сам да решиш,
тогава ще загубиш или ще победиш.
Няма връщане назад, продължавай нататък,
времето не спира а животът е кратък!
Куплет 2 (Reknail):
Поставям граница между двата паралелни свята,
премахвам лошите си мисли от главата.
Търся доброто, за него в хората се взирам,
оглеждам се наоколо, но не го намирам.
Не намирам покой, отвътре съм раздвоен,
двете разлики искат да властват над мен.
Продължава борбата в това състезание,
кое от двете ще надделее в моето съзнание.
Ivich:
Вечерта ме облича в тъмното си було,
за пародия на злото никъде не се е чуло.
А времето лекува раните дори душевни,
щом плесницата преструва думи ежедневни.
Дневните нападки от мене рефлектират,
изградил съм си защита и не ще ме провокират.
В борбата със злото, доброто надделява,
листът и химикалът, знай, не се забравят!
Припев:
Изправен си сам на кръстопът, нали?
Тогава избери и по единия път поеми.
Няма връщане назад, тръгнал си вече,
трябва да стоиш от злото по-далече!
Пак си на кръстопът, трябва сам да решиш,
тогава ще загубиш или ще победиш.
Няма връщане назад, продължавай нататък,
времето не спира а животът е кратък!
Куплет 3 (Reknail):
Пътят ми се разклонява в две различни посоки,
аз поем по едната, без чужди насоки.
Решен да стигна до края, продължавам да крача,
лутам се в безкрайните дебри на здрача.
Оставям стъпките си по линията на съдбата,
връщам се назад, но затворена е вратата.
В дъното на коридора се показва светлина,
изтичвам до нея и съм на ръба на скала.
Връщам се назад, но падам в пропастта,
събуждам се вкъщи по средата на нощта.
Изправям се пред огледалото уплашен, объркан,
образът ми е размит, даже силно изтъркан.
Кървава линия дели лицето ми в средата,
като доброто и злото, определящи съдбата.
Запечтва се в мен едно единствено мнение,
че на двете противоположности съм творение.
Припев:
Изправен си сам на кръстопът, нали?
Тогава избери и по единия път поеми.
Няма връщане назад, тръгнал си вече,
трябва да стоиш от злото по-далече!
Пак си на кръстопът, трябва сам да решиш,
тогава ще загубиш или ще победиш.
Няма връщане назад, продължавай нататък,
времето не спира а животът е кратък!
|
