Интервю със Pharaohe Monch

Интервю със Pharaohe Monch

Интервюто е направено от HipHopGame на 8 Януари 2007 година.

Как си?

Pharaohe Monch: Добре, човече. Не мога да се оплача. Можеш, но знаеш как е.

От доста време има затишие около теб. Какво си намислил?

Pharaohe Monch: Правех много неща. Имаше легални проблеми, все същата история с лейбъла, що се отнася до това че нямаш директна връзка с лейбълите или да вървите в различни посоки. В моя случай, компанията с която имах договор бе погълната от по-голяма компания и насоките се промениха, а после и тази компания бе погълната от трета компания.

В момента насоката на Desire (новия албум на Pharoahe Monch) е упоритост, тласъка и просто лично, това наистина вдъхновяваща музика за това през какво трябва да преминават хората. Не мисля че е просто индустриално нещо. Хората се занимават с повече неща в ежедневните ситуации. За мен е благословия че това което научих що се отнася до цялостност и до това да издам музиката която искам непокътната, е че понякога трябва да си търпелив. Със съвкупността идва и търпението. Ако бях издал този албум преди година или преди две, може би нямаше да има същата цялост която търсех, що се отнася до това да чакам гост изпълнителите, и определени продуценти или да чакам определени ситуации. Щастлив съм че успях да изградя база от фенове и че можах да тръгна на път за концерти и зад океана и всичко останало. През цялото време творях и имах договор за издаване. Така стояха нещата.

Когато един изпълнител не издава албумите си редовно, това изглежда че те или наистина сплотяват нещата си и се завръщат силни, но понякога дългата почивка изхабява изпълнителя. Тази почивка добре ли ти се отрази?

Pharaohe Monch: Мисля че за мен, това е изкуство. Аз съм творец който ръждясва в чужд свят. Цялата идея на издаването на този албум е да се състезаваш с последната си творба която си направил. Мисля че това е манталитета на истинския изпълнител. Ако си доволен от работата си и постигнеш съвършенство, няма към какво друго да се стремиш. Казвам това за да обясня че целия проект се състои в това да се получи по-добър. Не е в това да се успокоиш. Някой може да го чуе и да сравни стила, но продукцията не е еднаква или по-добра от предишната. Подреждането е еднакво или по-добро от предишното. Целостта е по същия начин. Това е предизвикателството, особено в атмосферата на днешния хип-хоп. Чувствам сякаш трябва да съревновавам с последната работа която съм направил. Предишния ми албум не се изложи. Беше по-скоро един вид, Къде по дяволите е той?

Как би описал новия си албум Desire?

Pharaohe Monch: Desire е сливане на soul, дух и провокативен политически хип-хоп с малко лиричност. Мисля че се отдава много внимание на това къде отиват римите вместо на враждебността, по същество, този път стила. В някои парчета съм много задълбочен и мисля че хората ще си казват, “Боже мой! Това е класически Organized Konfusion или класически Pharoahe в определени парчета като “What It Is” и “Hold On.” И след това в определени моменти можеш да си кажеш че е обърнато по-голямо внимание на силата и душата на стила що се отнася до тяхната ‘сватба’ със бийта. Просто смятам че това е творба, която можеш да сложиш в уредбата, да натиснеш ‘play,’ и да го оставиш да свири. С Internal Affairs, беше определено стил съчетан с тежки лирики. Можеш да слушаш целия албум, но смятам че след време хората реагираха от рода, Чакай да си пусна другата песен. Този албум, смятам, е албум който ще искат да си пускате всеки път от началото и да го слушате докрай.

Mr. Porter ли направи по-голямата част от продукцията в Desire?

Pharaohe Monch: Не е направил по-голямата част от продукцията. Той ръководи продукцията. Той бе съ-изпълнителен продуцент.

Какво добави Mr. Porter към проекта?

Pharaohe Monch: Цялостност. Забравете за това, той е продуцент който продуцира до край. Не е продуцент който ще ви даде бийт и след това ще ви остави да си тръгнете с него и да запишете рими върху него и така да приключи. Той е продуцент, който ще надзирава работата до самия край. В тази връзка, това всъщност е funky и soulful музика която той ми даде, която смятам че пасна с цялото развитие на проекта.

Таиш ли още едно парче подобно на “Simon Says” в себе си?

Pharaohe Monch: Възможно е. Не знам дали е в същото настроение като това парче. Може в крайна сметка да се окаже по-добро. Определено целта не е да се копира. Целта на изпълнителя не е да копира дадена работа. Тогава вече няма да е класическа работата. Мисля че това е проблема с днешната музика. Прекалено повтаряща е. Продължаваш, опитваш се и си по-добър отколкото в различен стил и на различна сцена. Това прави нещата вълнуващи за мен.

Когато интервюирах AG, той каза че рапирането на някои е по-добро отколкото това някой да грабне пистолет, макар че музикалната им способност може да е ограничена. До каква степен се прави компромис с изкуството, когато има толкова много рапъри на сцената?

Pharaohe Monch: Това е очевидно. Очевидно е какво имат изпълнителите, какъв тип цялостност имат при направата на парчета, въпреки стила на музика който правят. Независимо дали рапират за гангстери, главорези, джанти, кучки, курви, вдъхновяващо или съзнателно, можеш да усетиш каква цялостност изпълнителите използват в студиото и влагат в работата си. Аз мен е очевидно че е важно да имаш хитова музика и сладникава музика, но тя има много кратък живот и наранява формата на изкуство в крайна сметка. Осъзнавам че много парчета, които дори бих харесал, ще се задържат популярни едва месец и никога няма да се пускат отново и че дори да се пуснат отново след пет години, няма да ги усещат като Jazz (We’ve Got)” или “Check the Rhime” или “Scenario.” Няма да звучат като тези парчета по този начин, защото те нямат необходимото за да направят парчета като тези.

Доволен ли си от успеха на сингъла “Push”?

Pharaohe Monch: Не съм обърнал голямо внимание на това как са реагирали ДиДжеите. В общи линии видях само как реагираха хората по улиците и по представленията ми, а също така и в MySpace.

Каква част от Desire е направена за теб самия и каква част за феновете?

Pharaohe Monch: Мисля че когато си поставяш предизвикателства и се продаваш в албума, мисля че това както актьора те пренася в историята когато се извисява над себе си и ти или го мразиш или го обичаш в ролята му. Мисля че в крайна сметка това се превежда на феновете. Мисля че това идва от усилията да бъдеш честен с това което правиш ако си добър в него. Може да дойде от много различни аспекти. Може да дойде от превъзходството на стила. Може да дойде от верността или честността на това което казваш. Може да дойде от толкова много различни области когато става въпрос за хип-хоп. Може да дойде от бийтовете на Jay Dee които предизвикват такива емоции. Понякога песента дори не се нуждае от ЕмСи защото е толкова добра. Това е просто моето нещо, което имам да кажа ако трябва да съм честен и мисля че това проблясва.

Насочваш се към феновете които са те подкрепяли през цялата ти кариера или се опитваш да привлечеш новото поколение от хип-хоп фенове?

Pharaohe Monch: Мисля че въз основа на това което съм, този албум ще бъде насочен към хората подкрепяха тези неща и 300-те хиляди които подкрепиха Internal Affairs. По силата на развитието и това че бях при SRC, мисля че този албум има потенциала да прекрачи отвъд тези граници.

Какви са личните ти цели за Desire?

Pharaohe Monch: Просто преминаваме към следващия проект. Снимаме кратък филм за албум озаглавен “When the Gun Draws” където римувам от гледната точка на куршум. Това е да си в гетото, да се изправиш пред неоправданото зло на куршума в обстановката на гетото а също и в глобален мащаб. Дори се говори и за покушението над Kennedy. Заснемаме кратък филм за това и ще се разпространява само в интернет. Връщаме се към старата школа и правим няколко сингъла. Ще покажем на хората че това е албум а не просто сингъл по радиото както “Wiggle It” и хората да купуват албума защото са чули сингъла. Това е цял албум.

Защо не подписа договор с Shady?

Pharaohe Monch: Имах предложение, но тъй като имам договор с Rawkus & Geffen, това като че ли размъти ситуацията, така че нещата не можаха да преминат гладко.

Мислиш ли че Shady щеше да е добър избор?

Pharaohe Monch: Не мога да кажа. Кой можеше да знае какво ще ни предложи бъдещето? За мен, по онова време беше перфектната ситуация. Те получиха музиката която правех и не мисля че мога да сравнявам това с онова което другите са правили там. Кой знае?

Какво беше да пишеш за Diddy?

Pharaohe Monch: Беше страхотно защото му пуснах малко музика и той харесваше парчетата. Аз се учудих. Той реагира, Хей, искам да получа някои от тези неща. Приех работата поради много различни причини. Една от тях която винаги коментирам е да разбера какво кара една личност да стигне до тук. Това което научих от цялото това преживяване настрана от процеса на записване на музиката, е че това е един човек който никога не спи. Той наистина не спи. Аз вероятно спя малко повече от нужното. Той е достигнал всичко това, защото е един от най-усърдно работещите хора. Това научих. Погледнете и Damon Dash. Често чувате хората да казват, “Те са добре. Не виждам защо са в това положение. Те не са по-добри и т.н.” Мисля че едно от нещата които разделят различните изпълнители е че някои са на линия 24 часа в денонощието и работят, търсят къде има талантливи хора. Не казвам че Diddy или който и да е не са талантливи. Това което казвам е че работи страшно много. Трябва да взема пример от това и да го приложа и при мен. Няма да си скъсвам задника в там а след като се прибера да не работя по същия начин. Сега си казвам, Можеш да работиш малко по-усърдно.

Промени ли ти се работната етика значително след като работи с Diddy?

Pharaohe Monch: Определено се промени. Не що се отнася до планове при писане на лириките. Те харесаха целостността от тази гледна точка. Затова ме помолиха да го направя. Сега не е нещо от рода на, “Това е достатъчно добро. тези четири такта пасват достатъчно добре и няма да се оплакват от тях, защото първите четиринадесет са невероятни.” Не. Какво ще кажеш да останеш още четири часа докато не направиш всичко да е наистина невероятно.

Когато пишеше лирики за Diddy, написа ли нещо което самия ти не би изпял?

Pharaohe Monch: Всъщност, интересното нещо е че той ме накара да пиша над бийтове на Havoc, Kanye, Alchemist и Denaun Porter които ще сглоби за албума. Някои от тях бяха толкова добри че аз самия исках да ги използвам за мене си. Очевидно ако аз ги изпея ще е различно от това което можете да чуете. Ние сме двама различни изпълнители.

В крайна сметка, можеш ли да кажеш че опита от целия този процес ти е бил полезен?

Pharaohe Monch: Jay-Z го каза най-добре. Той каза че трябва да се поемат рискове. От моя гледна точка, нямаше безопасно нещо за правене. Това не беше безопасно. Хората бяха разтроени. Хората в MySpace ми казваха неща от рода на, Защо помагаш на врага? Нито един от тези сингли не бе безопасен. Безопасен сингъл би бил аз да работя с Timbaland и да ангажирам най-честния певец за припева и да нарека песента “Wiggle It Down.” “Push” не бе безопасен сингъл за мен. Това е много рискован сингъл. Звучи в стила на 70-те. Не звучи като нищо което чувате в днешно време. Аз пея първия куплет. Подредбата е странна. Но всички тези неща помагат на феновете да си кажат, “Това е каквото прави той. Не можеш да откриеш това никъде другаде и затова сме с него.”

Това е като нож с две остриета. От една страна искаш да дадеш на феновете Pharaohe Monch, но от друга страна искаш те да слушат.

Pharaohe Monch: Точно така. Това беше предизвикателство за мен, смятам, да дам всичко от себе си и да предизвиквам сам себе си. Никога не съм го правил преди това а аз съм добър човек. Не бих казан, не по дяволите, никога не бих направил това. Реагирах от сорта на, нека се опитам. Не беше “гравирано на камък”.

Ще бъде ли “When the Gun Draws” друг риск?

Pharaohe Monch: Целия този проект не е традиционен. Видеото към него е толкова провокиращо че отсега си знаем че няма да го пускат по телевизията. То е само за интернет. Съдържа кадри от убийството на Kennedy. Не смятаме че ще го пускат по 40 пъти на ден, защото не е от типа парчета които се пускат веднага след “Shoulder Lean.”

Сигурно има много метафори в “When the Gun Draws.”

Pharaohe Monch: Наистина има много метафори и все пак за мен е незасегнато. Когато го чуя и видя, все още ме кара да потръпвам, така че не мога да си представя какво влияние ще окаже на хората които го чуват или виждат за пръв път.

Какво чувстваш когато слушаш музика на старата ти група Organized Konfusion в днешно време?

Pharaohe Monch: Кара ме да се чувствам добре. Знаеш откъде е дошло и каква е била целостта зад това и как това се е превърнало в преход до това което сме днес. Това символизира.

Смяташ ли че Organized Konfusion изпревари времето си, що се отнася до формите, лириките и бийтовете които използвахте?

Pharaohe Monch: Определено. Не смятам че знаехме това по времето когато го правихме, но това което се стремяхме беше да бъдем различни и да прекрачим границите. Когато направиш това, смятам че хората смятат че е изпреварило времето си.

Какви са ти отношенията с Prince Po в днешно време?

Pharaohe Monch: Всичко е наред. Преди две седмици говорих с него. Не се срещаме често. Той е от Западното Крайбрежие. Не сме се виждало скоро, но са братски взаимоотношенията ни.

Смяташ ли че ще работиш над още музика с Prince Poetry?

Pharaohe Monch: Отговора на този въпрос е, кой знае какво ще ни предложи бъдещето.

Отсега нататък по-често ли ще издаваш албуми?

Pharaohe Monch: Точно за това говорих днес. Съсредоточавам се над това какъв ще е следващия ход и следващия проект. Определено искам да го издам колкото се може по-скоро.

Какъв съвет би дал на дебютиращите хип-хоп изпълнители?

Pharaohe Monch: Просто обръщайте внимание на това какво става и се опитвайте да мислите за себе си като за един вид марка и за това с какво допринасяте за музиката, както като погледнете към ерата на Wu-Tang and Tribe и Brand Nubian и Leaders of the New School и EPMD. Всеки имаше своя собствен уникален звук и всички можеха да са в един и същ лейбъл. Сега нещата са сходни. Бъдете различни и с начина на говорене за определени теми и с начина по който реализирате идеите си, и тогава смятам че ще е лесно хората да си кажат, Ей, виж това те римуват отзад напред и трябва да си пуснете записа отзад напред. Каквото и да е това.

Какво искаш да кажеш на всички?

Pharaohe Monch: Нужно е много да се бориш и да си постоянен за да имаш такава цялост, но смятам че всичко това си струваше и окуражавам всеки който е търпелив. Знам че са ядосани че трябва да чакат толкова дълго, но просто исках да ви благодаря че сте търпеливи. Задава се и е добро.

http://myspace.com/pharoahemonch