|
Изпълнител: Reknail
Албум:
Песен: Една Реалност
Инструментал: Ivich
Времетраене: 4:06
Дата на запис: 8 Юли, 2007г.
Свали парчета на изпълнителя напълно легално от ТУК!
Припев (2x):
Една държава, една умираща надежда.
Една култура, която никой не поглежда.
Един народ - разединен и изоставен.
Един резултат, може да бъде фатален.
Куплет 1 (Reknail):
Седем милиона пионки има тука в страната,
минават няколко години и се повтарят нещата.
Евро Съюзът, НАТО - всички както искат ни клатят,
тия отгоре прибират, а тия отдолу си патят.
Гледаме тъпо, като пълни нещастници,
и си броим стотинките в делници и празници.
Май чакаме някой да дойде да ни спаси,
но в България трябва да се оправим сами!
В Ервопа вдигат бунтове за всяк'ва простотия,
а ние правим протест вкъщи с чаша ракия.
Положението, май има с миналото сходство,
не сме под турско, а под политическо робство.
Депутатите се чешат, изобщо не ги ебава.
сякаш не живеят тук, а в няк'ва друга държава.
Господинът с костюма да се замисли сега!
Какво ще кажат за теб утре твоите деца..?
Припев (2x):
Една държава, една умираща надежда.
Една култура, която никой не поглежда.
Един народ - разединен и изоставен.
Един резултат, може да бъде фатален.
Куплет 2 (Reknail):
Колко кръв се е проляла, колко хора са умрели,
колко в името на свободата са се заклели.
Не им пука на онези с вратовете дебели,
те живеят в хотели, ние живеем в панели.
Хората знаят имена, от жълти изрезки,
а не знаят за Вазов, Раковски, Ботев и Левски.
Осъждат дребни джепчии щото крали пари.
а сега поповете са мафиоти дори.
Наказват младите, защото са ги хванали с трева,
а невинният свещенник насилва малки деца.
Куките са корумпирани, с подкупни съзнания.
бият, стрелят наред, а не получават наказания.
Мутрите си строят църкви пред домовете,
сякаш така ще си изкупят наведнъж греховете.
Не мога да повярвам и едва ли някой може.
Това ли е наистина България, Боже?
Припев (2x):
Една държава, една умираща надежда.
Една култура, която никой не поглежда.
Един народ - разединен и изоставен.
Един резултат, може да бъде фатален.
Куплет 3 (Reknail):
Какво става? Кога ще свърши този кошмар?
Не искам този управник, с интелект на овчар.
Не искам няк'ви чужденци да управляват България,
с нашите пари да трупат сметки в Швейцария.
Карат скъпи коли няк'ви дебели боклуци,
а хората на село се превозват в каруци.
Нямат пари да си платят парното и водата,
ходят боси и голи, едвам си хранят децата.
Не могат да си купят хляб, пътуват с автобус,
а България била достойна в Европейския съюз.
В малката ни държава има големи далавери,
всеки се спасява по к'ъвто начин намери.
Всеки гледа да прецака, другия да измами.
а после се чудим, защо сме неразбрани.
Трябва да продължим напред всички сега,
защото днес живеем ние, а утре нашите деца.
Припев (2x):
Една държава, една умираща надежда.
Една култура, която никой не поглежда.
Един народ - разединен и изоставен.
Един резултат, може да бъде фатален.
|
