Изпълнител: Da Drill
Песен: Разходка в метрото


Поглеждам по някой път и бягам
поглеждам понякога в светлото, очите ми се стягат
живея на ръба, крача към ръба, стигам до ръба,
не падам, връщам се и бягам към ръба.

Страдам, а вън и по гръб не лежа,
на мястото си в тясното си имение
въздействам със силата си върху твоето мнение.
Живея в къщата на болката, връща ме към живота болката,
връщам лентата от ролката, виж в детството ми болката.

В лицето ти плюя повече мога от това
когато поискам съм по петите ти и те влача към ръба
всеки бяга към светлината, лута се, търси я в тунела
всеки бяга от тъмнината.

Лудост която ме е обзела,
не се намесвай, не бягай към двата фара,
не се обръщай тичай към тъмното, към отвъдното.
Не чуваш, тичаш към какво?
Не виждаш, тичаш към кого?
Какво съм правила тук с някой?
Какво? С кого?

Не влизай в дирята ми и не питай защо,
върви си по твоя път.
Не спирай между релсите,
не ме пипай, пази си духа!
На въпроси не отговарям, крача в тунелите
на метрото, разходка в метрото на злото,
а ти не трябва да гледаш!

Не чуваш ли капките от ръждата
по плочките?
Не чуваш ли стъпките от краката ми
в локвите?

Какво виждаш в тъмното, гледаш в тъмното,
губиш посоката в тъмното, изходът е някъде там
в тъмното!
От влагата ставите на гръбнака ти хрущят,
треската мускулите във бедрата ти болят ли?

Лъчите процеждащи се в решетките,
в очите горят ли?
Влагата, дишайки в дробовете ти разкъсва,
искам да те завлека в тунела по-надолу.
Зад камари от тухли и боклуци,
студени камъни, нагоре надолу коридори,
стомана на голо и звуци от падащи буци.

Подземни лабиринти от входове и изходи задръстени,
обикаляш ли на лош вход си - без изход си!
Отпусни се в калта, крещим в калта,
размажи калта по раните, не окачай колана на тавана!

Гредите между релсите високи са.
Отпечатъците от стъпки в цимента дълбоки са.
Следите от ужаса в пукнатините още влажни са.
Лъчите от фенера ти в тунела вече тъмни са.

Какво си правил тук, в дълбокото, оттук нататък
само аз знам.
И както ти така и друг ще ме попита
защо съм там.

На въпроси не отговарям, крача в тунелите
на метрото ..... разходка в метрото на злото,
ти не трябва да гледаш!
Ти питаш какво да поемеш, да вземеш,
когато надолу се спускаш и стенеш,
в тъмното приеми, прибери се в здрача,
кука закачам в тавана, не плача,
прибрала съм в джоба си кача,
и теб увит в черен чувал мога да влача.

Забивам пирони където премина, но изход не търси,
докато те намеря.
Всеки път по теб, погребани трупове
гледат и ровят и палят и галят.

Ти връзка с отвъдното търсиш, но знаеш
в тунела измъкване няма.
Спри да дълбаеш!
Не дишай - прилепи плашиш!

Спри да задаваш въпроси, защото
не отговарям, крача в тунелите на метрото,
разходка в метрото на злото, ти не трябва
да гледаш.