Обичам да съм мъжът, който съм. Обичам сутрин, като стана - преди да си измия очите и зъбите, да си сипя голяма чаша горещо нес кафе. С кафето обичам да си свия ръчно цигара. Тютюнът си го редувам. Обичам Виржиния бленд, обичам и с аромат на чери. Обичам да се закашлям, но не някой сухо закашляне, а от онова хрипавото - да изхвърлят част от катраните в дробовете ми. Обичам да отивам амбициран на работа. А тя - не е да седя в някой офис пред компютъра. Понякога работата ми е опасна, рискована.В интерес на истината , доста кръв съм “хвърлил” в работата си за тия години. Ето, погледнах лявата си ръка. На нея преброих десетина ранички, някои позавехнали, други - пресни. Но обичам да си гледам ръцете такива. Знам, с тях съм изкарал честните си пари. С труд. Обичам след като се прибера от работа, да вляза в банята. Да пусна горещата вода и да вляза под нея. Да измия както физическата, така и психическата мръсотия от поредния ден. И с това приключва работния ден. Идва и вечерта, когато почивам. Обичам почивката, обичам да изглеждам добре. Обичам мъжката козметика. За мен има две марки. Де Марко и Булгари. Обичам брадата ми да е леко набола. Много леко. Секси. Обичам си самобръсначката  - Жилет. Обичам гел за бръснене Жилет. Обичам да бръсна единствено интимните си части от тялото.Обичам късата си прическа. Обичам косата ми да изглежда леко небрежна, но едновременно и елегантно. Не съм ползвал гребен мисля от 98 година. Мисля съм достатъчно кадърен, за да си оправя прическата и без това пособие. Но обичам и шапката си Найк. Обичам си и спортните дрехи. Обичам си и маратонките, Както и обувките си, разбира се. Обичам зимно време на вечеря да изпия чаша хубаво червено вино. Не обичам твърдия алкохол. Изключение правят марковите питиета. Да, обичам да пия Дъмпъл, да си запаля саморъчно свитата цигарка с бензинова запалка , да има чаша кока кола  и разчупен хубав шоколад с ядки. И да съм в компанията на моето момиче. Или пък да гледам интересен филм. Обичам моята половинка. Обичам да съм и верен. Така е добре, така е спокойно, така е чисто. Обичам чистата любов. Обичам секса. Обичам да любя, обичам и да съм леко груб, по начин взаимно възбуждащ. Обичам да говоря нежно, както да говоря и мръсно. Да, обичам да изкарам мръсното сексуално желание на жената - на яве. Обичам денят, обичам и нощта. Обичам зимата, обичам и лятото. Обичам спокойствието, обичам и веселието. Обичам да съм мъжът, който съм. Не е толкова лош живота, нали?

Я да видим. Минава 10:30 сутринта. Още се намира слънце навън, но идва зима. Тежка ли ще е? Викаш, кризата хапе, като студения вятър, който скоро ще ни полази. Допивам си студеното сутрешно кафе. Сега и цигара ще си запаля. И да попиша малко. После ще се четем двамата с тая публикация и ще си търсим грешките. Я да видим, за какво се сещам в момента. А, да. Направих албум преди месец - два, не помня точно. Има щампа на него “демо” тя не се вижда, но се знае, че е там. Защо демо? Защото не успях да го издам, както би било нормално. Но какво нормално да очаквам в ненормална държава? Не ми се пише, не ми се обяснява. Клавишите на клавиатурата хванаха мазоли от негативно натискане. Знам, че и на теб не ти е лесно, драги ми читателю. Да ти кажа, че всичко ще се оправи, всичко ще се нареди? Всичко ще е ОК? И да ти кажа, все тая. И да не ти кажа, пак все тая. И да четеш и да не четеш - пак все тая. Викаш, скапан живот, а? Или викаш, живота е хубав, Мана! Ти си скапан. И все пак има много хубави и позитивни неща. Една усмивка може да те зареди, една прегръдка може да те зареди. Една песен може да те зареди. Топла дума от любим човек може да те зареди. Дори тъпата ти домашна котка може да те зареди. Глътка свеж въздух.  Не знам, има толкова много на пръв поглед малки, но реално големи позитивни неща в нашето ежедневие. Възползвайте се от тях. Аз поне се мъча , за да запазя и малкото човещина останала в мен.

Голяма простотия написах, нали? Брат? Сестро? И все пак - бъдете човеци, не хора

Знаеш ли кво, читателю? Ти, който седиш и четеш , незнайно кой и от къде. Искам само да ти кажа нещо. Ще бъда кратък.

Понякога ми се иска да съм като шибан хард диск. С едно делийт да махна шибаните кофти файлове ,.. сещаш се, един вид да залича шибаните спомени. И да преинсталирам замазания уиндоус. Замазания уиндоус го замени с шибаната депресия. И да се ухиля доволно на шибания свят, чакащ отново да ме зарази с шибаните си вируси. Много яко! Чао.

Копеле, от толко време не съм писал, че си забрайх де ми

е шибаната папка „Журнала” Пуснал съм си някво радиоце такова, интернетрско и някъв ръси по майчини адреси през интервал секунди. Много съдържателна песен. Като мижам и майки пред очите ми, де ги плоди мъдрия певечец… Кат стана дума за песни, че се сетих за текстове. Братото ми вика, братле, напиши ми некъв текст, че да го си направя песничка. Ае брато, братото ти не мой ги мисли в момента за себе си текстовете, че цикля кат бормашина без бургия в заключен куфар в прашно мазе на гипсокартонаджия цапнат от кризата, продаващ понички на плажа през зимата…

Оня ден златната ми рибка Тимъти умря. Не знам, удави ли се, кво стана…. Не е копеле, сдухах се малко заради рибока. Тва бе основателя на рибения ми свят , а сега е в рибешкия рай… баси злобната метафора за канала брат.

Тъжно ми е, щот и студено някво. Пускам печката ей тъй да завърти въздуха и брато, сестриче.. 300 лева ток за месеца. „Да ли е жив, много ясно” Слушам сега… жив е той, ам баси живота.. амбициите ми и те към рибешкия мадафакин парадайс са се насочили. Иначе съм си сипал халба биричка. Леко изветряла в ПВЦ – то. Щот хладно е, баси времето. Ся ше си запаля една цигарка. Светла идея, май нема да дигат отровата никотинова за ся. Добре, че ми бе заредена запалката през газовата криза.

Копеле, така сме се нагъзили че ни порят наще висши сънародници и продължават да ни порят. Ей, ще ни вземат и нямането. Ам не ми се говори за политика. То за рап ли да говора? Ам то един рап и то. Ушите ми клепнаха кат мастия на панаир пред кебапче гризано от мазна чалга грачеща уста.

Отчаяно ли ти звуча във редовете си? Ем, на кво да се радвам? Заставам пред огледалото, ам и то прашно. Взимам влажен парцал да го позабърша и то се размазва и става още по – размазан образа. Губя реална самооценка.

Ще оцелеем е, нали тва си повтаряме? Колко години си повтаряме? И все оцеляваме някси.. нагъзени, поемащи и поемащи. На помпа приличаме и помпят ни и произвеждаме въздух и щракаме със пръсти доволни от вятъра. Важното е да има действие.

Копеле, бирата ми освен, че изветряла, ам и почна да се постопля.

Знам, че имаш грижи на главата си, за да се занимаваш с моите изкривени мисли. Е що го правя? Е де да знам. Може и да ми поолеква. На интересен, не се правя мисля. Не ми ходи.

Сетих се… виртуалния шизофреник в скайпа? Там ли си? Четеш ли ме, батенце? Хакни още един псевдо –ник и ми надуй главата отново с бъгавищината си. Мисля си за едно момченце… ам ае да не ме гони параноята ся.

Кат махнем 93%, живота е готин. Пресилих процентите, ам те са променлива спрямо настроението. А сега, настроението SHIT.

Щях да гледам „Изгубени”… ама се отказах… ше взема се загубя. Виж, ако даваха „Намерени”, по – щях съм навит, кой знае… мое пък да намеря нещо.
Копеле, преди малко щях да падна от табуретката! Не ме питай, кво правих качен на нея. Ама и тя една такава – с колелца, да и го туря. Моето момиче вика, много псувам.. ем дейба, кво да сторя кат съм простак?! Мъча се да контролирам тази сексуална ярост към майките на всичко де мърда и не мърда.

Скоро почнах да пиша книга. Ха… ха.. ха. Аз и книга. Казва се „Мъдростите на Маната” Ама ше си остане ръкопис - неиздаван такъв и скрит в една кутия от дезодорант. Идеята ми е, некой ден.. кат остарея, нали, ако съм по – известен такъв, че кат попочина малко и децата ми, да намерят кутията и вътре ръкописа и нали – да го продадат и да имат парички… че то се е видело аз скоро нема забогатея.. дейба и кризата му…
Копеле, ти мислиш ли.. кат се заговорих тука… мислиш ли че съм известен? Нали, пиша, кат съм бил известен. Аз щото… не мисля, мамка му и слава. В сми – една песен до сега не съм си чул некъде. Ей така.. да вървя и да си чуя песен от некъде. Ама и то как да чуя.. все съм със слушалките на уши.. Ама и то никой не ме е спрял по улиците да ми кае – ОООО, МАНАА.. То пък как да ме спре? Те ЕМ ПЕ ТРОЙКИТЕ ми не вървят в комплект с факания ми фейс. Мислиш ли че съм готин? Аз понякога седя пред огледалото и си викам, копеле – мноо си готин! Друг път си викам – ебати смотаняка тоя в огледалото.

Вчера счупих горното стъкло на аквариума. Мноо кофти псувня последва. Ся рибите – кабрио са. Харабийка, ма да беше лято… То и времето се видоизменя един вид – променя се според вида. Тука са обърках и аз кво казах.

Един път, видях сестрата на бившата.. копеле, по – добре да не я бях видял.. щях да получа гадене и разстройство. Ам нали съм корава натура и няк’си ми се размина. Иначе подсмърчам. Моето момиче все ми вика да пия някви разтворими шитове, ам аз инат. И кат легна с 39 градуса, тя вика – виде ли? Аз като ти казах… Обичам си я нея. Ся ми липсва, щото не е до мене. Чувствителен съм аз, що пък не? Да ти приличам на пощенска кутия, де съхранява писмата до взимането от техния получател? Не копеле.. аз пиша и чета писмата с думи истински.

Мислиш ли че съм отвратителен човек? Скайп – абонатите ми нещо спряха да ми пишат. Драскат, ама рядко. То верно, че аз не отговарям много често, ама като имам време – отговарям. То верно, че и бая абонати блокирах.. е, то не мое. Всеки който ме залива със спам от сорта – прати на 10 човека тва, иначе кравата ти ше почне да пуска синьо мляко.. Е не мое – пращам аз… 10 човека у блок листата. Верно, молба тука – не ми пращайте подобни щуротии.
Не знам, мое пък и да съм отвратителен. На кой му пука. Един пич веднъж ми се скара в скайп, че съм се правил на MD Manassey. Малко смешно ми стана….

Хладно е навън, баси.. зима е. А за много години мили мои читатели.

P.S. „От местопрестъплението” серия свързана със „Безследно изчезнали” Брутално добро съчетание и готин епизод. Има брилянтни мозъци …

Някои от нещата ми които съм преписвал от лисотве хартия. Има стихчета, нереализирани песни, текстове на песни… Който му се чете, да чете. Тва съм аз за вас през годините:

ОТИДЕ СИ БЕЗ КАПЧИЦА ВИНА

1/ За толкова време, бяхме станали като братя

и защо сега с „последно сбогом” трябва да го изпратя?

Стръкче цвят полагам аз на пресния му гроб

а сълзите ми не спират – жал ми е за тоз’ живот.

Цели десет месеца ми беше като брат

младостта му бе отнета от желязо – автомат

произвел един единствен изстрел, но достатъчно жесток

за да отнеме той без жално искрата на един живот.

И за винаги…….си отиде момчето.

Живота му приключи….там където

започва цялата измислена военна простотия

ако можех просто, хей – така със гума да изтрия

всички смахнати, безсмислени военни закони

които водят до нещастия и трупове в найлони.

Два метра под земята, той лежи и се разлага

а едва ли е очаквал тази гадна изненада.

Припев:

Бенг – бенг – изстрел във главата

Бенг – бенг – той е паднал на земята

Бенг – бенг – и отиде си момчето,

едва ли подозирайки остана там където

Бенг – бенг – не очакваше смъртта

Бенг – бенг – и без капчица вина

Бенг – бенг – два метра под земята

Той остава там завинаги – реши така съдбата.

2/ Пълна бе луната във тази трагична нощ

нещо зло там витаеше със цялата си мощ

зли сили се събраха – нещо пъклено крояха

душа безсилна си избраха – демони я обладаха

….едва ли някой подозря, че ще посегне на живот

Едва ли някой предположи, че Смъртта ще е на ход

Убиеца стана – взе си автомата

смяната закрачи бавно и се изгуби в тъмнината.

Караулни четири тръгнаха – двама се завърнаха

Приятната нощ – в кървав екшън я превърнаха

ааа…. Оня идиот – заредил автомата

и без капчица милост, го застрелял във главата.

Мой най – добър приятел – на земя се строполил

един, единствен изстрел, но до смърт гои наранил

мозъкът му разпилян – в течност кървава облян

колко болка е изпитал, аз не искам и да знам!

Припев: / повтаря се/

3/ И давайте оръжия на всеки, който ви попадне

а пък някой хубав ден – оня и вас ще нападне.

Това, че сме в „зелено”, едва ли значи, че сме идеални

как може да сте така загубени, така брутални?

Гледайте все напред, като като кон с капаци

и ни мислете за велики войни, велики и юнаци

но ние сме хора – обикновени – с чувства разни

и казвайки това, някой от вас ще се подразни

не може да сме такива, каквито вие ни желаете

ние не сме машини – това добре го знаете

всички сме хора, ние всички грешим

но с оръжието знаем – ефекта е необратим.

И ето – единия е в гроба

Другия – в панделата лежи

Приятелят мой, не ще се върне – разбери!

Припев:………

Две различия

Тя излиза – на театър

той отива в дискотека

втренчила се в Хамлет – Шекспир

пича денса в стъпка мека

облечена с вечерна рокля

и фризура на косата

той в изсухлените дънки

си татрузеше краката

Тя от стола се надигна

аплодира тоз’ спектакъл

оня бурно се провиква

чаша празната изтиква

И госпожицата фина

влиза важно във колата

а пък скинара се скита

със цигара във устата

Мобифона си затваря

-канена е тя на бал

а аверчето му казва:

-парти в близкия квартал

Утре в десет – бал вечеря

Утре в десет – щур купон

Съдбата нещо е намислила

Оназ богата – оня гол.

И изисканата дама

със копринена пижама

във изгладени чаршафи

нежно тяло си полага

А на бедния човечец

тока му отново спрели

измръзнал целия от студ

ляга в мръсните постели.

Две различия живеят

еднакво мислят и се смеят

тя е млада фина дама

той живее в свят – измама

но във радост и тъга

те са равни същества.

Тъмнината се покрива

слънце весело изгрява

всичко живо се пробужда

един ще дреме – друг ще става…

Младата дама от хайвера си опитва

продавачката от ъгъла

хамбургера му подтиква

той влиза в магазина

от джоба вади тънка пачка

нервно дава три банкноти

и купува си бръсначка.

Та напипва си главата

пак набола му косата

и внимателно се обръсна

темето му пак се лъсна

А пък стройната мадама

сваля своята пижама

прилежно сгъната прибрана

както учеше я мама

От баща си стар пияч

бе научил той едно

че жената е умела

само в нечие легло.

А пък майка му горката

нека бог да я прости

нивга той не беше виждал

с тези празни две очи

Но нека с този спомен мрачен

не разваля си деня

той прочисти си главата

и заскита из града…

Бързо времето минава

вече десет наближава

тя се качва във поршето

и навлиза във шосето

с тази количка дето има

вниманието на всички взима

А оня явно пак се е бил

щото целия е в кръв

чул полицейската сирена

избягал бързо, избягал пръв

И нервно бърше си ръцете

мъче, маха той кръвта

партито е надалече

а наближава веч’ часа…

Из улиците мрачни, тъмни

лунна хубост се промъква

по между облачета кръгли

звездичка ярка се изтъква

Проблесне малко – пак се скрие

небето – коледна елха

долу улиците тъмни

горе – нежна красота

И в тази хубава картина

две птички горе си летят

бял гълъб, красив като месечина

със гарван черен, рошев

поели на незнаен път…

Камбаната удари десет

след туй настъпи тишина

и две различия по пътя

той пеша а тя с кола

С ръце дълбоко във джобове

със стъпка бърза в таз’ земя

той крачеше напред, нагоре

квартала близо бе сега.

Колата бързо се понесе

из мрачния, студен квартал

волана бързичко въртеше

настъпи много тоз педал….

Тишината рязко се разкъса

чак въздуха се разигра

от удар някъде, но не далече

от тъмно стана светлина.

И огъня със свойта красота

рисуваше асфалта вече топъл

облян във кървави петна

от вече мъртви две тела

Кола ли беше туй сега

размазано от всякъде горящо

издава злобна светлина

пробуди всичко се що беше спящо..

Двамата лежат един до друг

все още топли но безмълвни

тез две различия в ноща

са равни мъртви те сега…

Червена локва по между им

червена кървава стои

до скоро бяха те различни

сега еднакви – две души

И уличните псета се разлаха

сирена чу се този миг

Те, двамата във локвата лежаха

минувач издаде силен истеричен вик.

С обич

Аз бродих дълго в райската градина

да търся цвят посят от доброта

щом зърнах теб – не щях да те подмина

ти грееше над всичките цветя

О, цвете мое скъпо – малко и красиво

със всеки ден растеш и хубавееш

добричко, нежно – толкова щастливо

над всичките цветя все още грееш

Над тебе бурени големи, зли висят

от тях ти трудно дишаш, но живееш

със тръните си черни, остри те бодат

и въпреки това – все силно грееш

Превърнал бих се в лъч да те огрея

като ветрец бих галил твоите листа

ще стана ручейна вода да те полея

да гледам как растеш със доброта

Да кацна върху теб – в пчела ще се превърна

със пчелната отрова, ще браня твоя цвят

макар да знам след туй - аз няма да те зърна

закриляйки те от злото – посято в този свят

Тъй както слънцето във утринния час изгрява

лъчи приятни светли – те галят с топлота

живот на всичко земно, във този миг дарява

живота мой за теб – със радост ще даря.

РАЗДЯЛА

Замини и ти, тръгни

тъй както другите ме остави

върви, назад не се обръщай

и повече не се завръщай

Самичък, сам сега оставам

боли ме, да. И съжалявам

в сърцето там – дълбока рана

от теб кърви – любов голяма

Но ти върви, недей се спира

не ме търси… или избирай:

да бъдеш с мен, да бъдеш вярна

но ти си зла и тъй коварна

Очи лъжливи, твои – насълзени

и чувства мои силни – наранени

последно „сбогом” казваш и разби

живота мой безсмислен заличи

Върви, върви, не се обръщай

Тъй както другите – не се завръщай!

10.06.2000

СВЯТ ЖЕСТОК

Вече сутрин е и станах

измих очите, листа хванах

и със перото във ръка

пиша стихове сега

Не си мисли, че полудявам

не, просто тъй си съчинявам

моето слово е прекрасно

то в душата ти прониква

релаксира и прочиства

Роден съм шантав романтик

поет съм аз, не политик

и нещо тук ще споделя

което крия в тази душа

Не съм аз знай за този живот

не е за мен с този подход

тъй мръсен и жесток е той

неадекватен съм и без покой

Измислям мой, друг свят – красив

изпълнен с обич, а не тъй сив

и в него искам да се вмъкна

при всеки миг живот да тръпна

тогаз’ ще стана аз човек

във моя свят, във моя век

Но туй мечта е, си признавам

не е реалност – осъзнавам

такъв тъй хубав свят си е измама

такова нещо няма, няма

Но в истинския свят жесток

аз още вярвам в добротата

макар и в мътния поток

там някъде я има добротата

Унесени във мътния поток – прогрес

май хората забравят нещо

че живеем не в утре, а във днес

красиво ли е туй, или зловещо

Зловещо е! И още как

човек – човекът управлява

зловещо е, но няма как

тъй трудно знай се оцелява

Не си ти Господ, да ми казваш

и важно с пръст да ми показваш

кой път е правилен за мен сега

коя посока, аз да избера

По свирката му щом не заиграя

щом буйствам нервно, а не трая

ще тъпче мен тъй както иска

за гушата ще хване и ще стиска

Ето, той идва и ме хваща

с пари и власт ме закопава

във пресен гроб сега ме праща

със злоба мен ме заличава

Трудно дишам аз сега

но сещам се за моя свят красив

изпълнен с Моя красота

не толкоз зъл, не толкоз див

Във истинския свят – жесток

аз още вярвам в добротата

макар и в мътния поток

там някъде я има добротата

1998г.

КНИЖКА С ТАЛОН

Гледам колите в един автосалон

и се сещам за моята книжка с талон

шофьорска е тя, но потънала в прах

щото от както я взех си стои и разбрах

че без кола и бензин е ненужно картонче

макар и със снимка, печат и талонче

Все тъй си вървя от как съм роден

шофьор без кола е шофьор наранен

защо ли я взех, се питам сега

защо ми е тя, като нямам кола

и отминавам аз оня автосалон

и отново пеша, е имам книжка с талон

1998г.

ГРЕШНА ЛЮБОВ

Погледне ме, аз ослепявам

уста отвори – онемявам

докосне ме и се издавам

от любов към нея полудявам

Гледам я, макар и сляп

все тъй красива, лъчезарна

и чудя се, как може, как

любовта да е така коварна

Обичам я, но съжалявам

сега пред себе си признавам

че тази обич е забрана

че тя е грях, дълбока рана

която във душата ми боли

която ме пронизва, в мен гори

Обичам я и се гнуся

как може да се влюбя във жена

в която, съвест ми не дава

но любовта ми силна надделява

Сънувам нея нощ след нощ

прекрасна фея, един разкош

аз и тя – любов – красиво нещо

красиво е, макар погрешно

Изпитвам страх в очите да я зърна

с поглед плах по тялото и тичам

а тъй копнея да я хвана и прегърна

виновен ли съм аз, че я обичам

И ето, плача, макар и мъж

със сълзи горещи, без да спирам

да можех просто от веднъж

любов към друга да избирам

1999г

СЛАДОЛЕДАДЖИЯ

И ето аз бъркам със миксер и пея

сладоледите правя, тъй както умея

че писна ми вече от гадния крем

и лепкав си ходя аз ден подир ден

Превърнах се в кошер, кръжат ме осите

облян съм във крем от пети до ушите

клиенти и те със претенции разни

ми пълнят главата със глупости празни

Бил малък и мек, вкиснал и крив

по пръстите текнал, не бил и красив

усмихвам се мило и моля за прошка

а наум пък си казвам: „ща изкормя със ножка”

Сладоледа е кривнал – на асфалта се просва

а кучето, сладко с език го докосва

клиента ядосан с все сила крещи

а песът му рошав, доволно скимти

Жена вади портфейла, брои си парите

„сладолед ще купува”- познах по очите

щом зърна цената, гримаса направи

към фризер на „Делта” в тоз’ миг се отправи

Машината гадна зловещо ръмжи

с блестящите шенкове, крема върти

виж, дърпайки ръчка, сладолед как потича

„крем сладолед”, туй така се нарича

Клиент заминава, клиент пак пристига

клиент след клиент, сладоледа не стига

и миксера грабвам отново в ръце

отврат голяма, но дълг ме зове

предполагам, ти мислиш, как мразя таз течност

и мислиш, ще мразя я аз цяла вечност

повярвай, грешиш! Сладоледа си тача

не ям ли го, знай че почвам да плача

Да кажем сега, лишат ме от крема

веднага ще кресна: „недей те го взема!”

планини ще преместя за него, щот’ знам

без крем не мога! Сладолед пак ще ям!

2000г.

ДА БЪДЕШ НЯКОЙ, НО ТИ СИ НИЩО

Кой си ти, на къде си тръгнал

Гръб на всеки и на всичко си обърнал

Отгърнал вестника четеш

Поредно убийство на MC – ревеш

Да бъдеш някой, да бъдеш нещо

да си велик, да желаеш ти горещо

да бъдеш чут, да бъдеш ти признат

да вдигнеш ти глава високо

да изкрещиш на инат

че ти си някой и претендираш

че там във някой списък някъде ти фигурираш

ха – като човека хикс, имаш отметка

и усещаш как върху тебе стъпва някаква подметка

твойта същност е разбита на парчета

осма миля гледаш ти, а аз девета

цигара пуша, водката е пета

докат’ гледам новините

к’во става с най добрите

как мрът един след един

почивайте във мир

респект към вас и амин

Прууф, и той бе някой и беше нещо

славата е голяма, но във гроба е зловещо

к’ва е тази агресия, к’ви са тия войни

хип хоп територия, кои са по – добри

изток, запад , снайперс, арен би

я ми кажи, де е смисъл, помисли

не искам да съм MC

не искам да съм звезда

а аз оставам MD, съдба има ли – да

сълза суха в очите ти празни

а мечтите ти пълни, живота те дразни

ценностната ти система е превърната в брак

сам на себе си си враг, непризнат, но инат

живееш във шибаното сиво ежедневие

и ти си една кръпка, тропосан в нащо измерение

поколение тънещо във шибано недоумение

минаваш през поредното системно обучение

и излизаш със кетап, оценка шест и с намерение

но оставаш непризнат, шах и мат - извлечение

Срока ми на годност все още не е изтекъл

и аз съм никой като теб, но езика ми не е запекъл

мрази ме, но уважавай това, което правя

кат’ ти писне този трак – изтрий го

нека тъна във забрава

нека никой не знае, кой съм аз и от къде съм

на къде съм тръгнал и до къде съм

нека бъда аз онази черна мравка

която системата ще сгази и не защото ме мрази

а защото пътя и минава просто през мен

както и през теб ден след ден

чистачката ще чисти петната черни

от пода на палата на някой личности модерни

играчката сме ние, а зад пачката се крие

кръг от подбрани – говорим им на вие

И аз съм никой, и аз съм нищо

и не се кланя пред никое същество всевишно

живея в минало, а бъдеще е в прах

в настоящето извършвам най – големия си грях

че се изсмях на глас на човешката природа

че един човек съм аз, а плюя теб – човек, народа

бездарен и нищожен, тъпкан но вулгарен

човек съм като теб, да - банален и нормален

ненормално е това, което ти намилам

бъкел дума не разбираш, аз разбирам

че комерс или ъндърграунд

ми звучи, като гей или педал

задник или анал

живота си си проспал

да си създаваш некви идоли

да делиш хората на видове

А ТИ ПОМНИШ ЛИ (КУЧКО)

Интро:

Помниш, ли тази песен?

Някакви спомени поражда ли във теб, кажи….

Помниш ли? Хванати за ръце – двама

Бяхме само аз и ти….всичко друго губеше смисъл

Бяхме едно, а вселената бе под краката ни

Аз помня…а ти?

1) А ти, помниш ли, кучко

Къде за първи път те видях

Кажи ми,ти мило

Вървях и някак си до тебе спрях

Помниш ли ,кучко

Подадох ти ръка и се засмях

Кажи ми, ти мило

Така със тебе аз се запознах

Забрави ли, кучко

Твоите безчет, безброй сълзи

Забрави ли, мило

Как се гушеше във мене ти

Забрави ли, кучко

Как свалях ти звезди,звезди

Забрави ли кучко

Забрави, забрави!

Толкова години, кучко

Мислех че ти си човека

Правех всичко аз за теб

Кучко, но ти си проклета

Мислех кучко че си с мен

Че си моя и заета

Всеки ден блажен със мен

Се лъжех аз – кучка превзета

Кучка те наричам – а ти ми викаш спри

Млъкни ти казвам аз – изчезни от тук – върви

Кучка си за мен – не си мисли че ме сърби

Дълбоко патката ми спи за теб, а ти се събуди (почеши)

Кучко, бих направил кучко

За тебе всичко, кучко

Невръстна ша та обръсна

За пет стинки не те бръсна

Мръсна си - измий се и подмий се

Изкъпи се, подстрижи се наведи се

По някой стълбище пребий се ако щеш

Не ми дреме

Любов голяма бе за мен

Говоря в минало време

Но до време, времето лекува

А ти – самоубий се, затрий се

Някъде разбий се

Ако щеш от зад – промий се

Бъди готова ти за акт признат

Но не и с мен - стария глупак

Помниш, ли кажи

Нима забрави всичките щастливи дни

Помниш, ли кажи

Нима забрави искрата в моите очи

Припев:

Кучка те наричам – а ти ми викаш спри

Млъкни ти казвам аз – изчезни от тук – върви

Кучка си за мен - не си мисли, че ме сърби

Дълбоко патката ми спи за теб, а ти се почеши

Обичах те, помни – банално ти звучи

Сещаш се нали за пламъка във тез очи

Помисли и ми кажи, колко болка причини

Колко ярост и страдание във мене породи

2) И в нея празна нощ, аз плачех, макар и мъж

Аз плачех съкрушен от мъка, плачеш и не спирах

Очите бяха мокри, както падащия дъжд

И във всяка една капка образа ти аз намирах

Не разбирах, какво се случи

Къде се дяна ти

Нима всичко бе измама, погледни ме и кажи

Виж огъня във тез очи

Болката ти усети

Наранена ти бъди

Но не можеш и не си

Ти си студена и с безчувствие надарена

За твоите деяния, ще бъдеш наградена

Беше ти зелена и във мене някак споена

Искра от нещо породена

И от мене покорена

Но стана някак ти дилема

И поука ще си взема

Ти се превърна в мисис кучка

А аз останах си кретена

Беше малко пале, някак сладко и небрежно

Беше капка радост, някакво момиче нежно

ИМАШ ПРАВО НА АДВОКАТ

Ля, ля – ля – ля – ля- ля….

Лапни ми патката – прави мехурчета

Сети се фатката с амнайсет курчета

Погледни Менеси, от тъмната страна

Господа, аплаъс за Манол Шуа

За вас MD Manassey умря

Повтарям, аз съм лудия Манол Шуа!

Кат’ ни мъ харесваш, що ма биш бе – съди ме!

Имаш право на адвокат а аз на психолог

Компот отварям в твоя чест и честно, как боли ме

Дон ки Ход поел поход ти казвам стоп, аз съм на ход

Имаш право на адвокат, а аз на психолог

Не ми са прай на дълбок – опрял съм в челото ти ГЛОГ

Виждам шибан никролог, ще става тука май потоп

Мъдур с оток – изпадаш в шок, оставаш пас, аз съм на ход!

Вий сте живи обитаци, превърнали сте се в ортаци

На моите бая ташаци, знаци с надпис „ писи – маци”

Нек’ви си там девици, ревете ми за мазни пици

Като трици сте на спици, без да спите се въртите

Чуйте римите добрите, чуйте словото ужасно

Тясно прясно но опасно…кво не ти е ясно

Викам, ритам, без да питам - излитам

В ритъм влизам преплитан, след тебе аз не измитам

Някой друг ще попитам, докат’ над тебе прелитам

Типично е да се движа аз ритмично

Не кат вас – хаотично, да се лутам параноично

Такта, такта да не спазвам, хип хопа да погазвам

Ненормален се показвам, погазвам целия морал

И теб наказвам, мъдур ли си или анал

Не ме ебе - ти ще ревеш

Младеш – насран са прибереш

Хартия нямаш – мен сереш

С гласче като на Мод Депеш

Смеш, смеш, смешка си – ща плащам в кеш

Отивай да предеш на баба си патъци

Кръци, кръци, имам уиски – дай фъстъци

Че съм от село без стинка

Маминка ми се казва Тинка

Дето искаш да ебеш

Ше те изям с парцала бе келеш – невеж!

Ше ти навра главата във анала на сянка

Там да си помислиш ти за моята мамка

Връчвам ти и сламка –

Пий , сок, фекалио и нанка

Тоя тъп мъдур фригиден, лапай кур – бъди ухилен

В това признавам, че си силен,

Наивен трак – за теб дебилен

Не ми се прай на невинен

За мен си ти така противен

Нещо си ми анонимен

Искам твоя фейс невинен

На кол забучен да се гърчи

Задника ти май е върджин

От бутилка ще изскоча като джин

Оглеждай се………. амин!

ДАЙ МИ ЕДИН ШАНС!

Аз искам да бъда – някой

Ти искаш да бъдеш - някой

Той иска да бъде - някой

Дано да бъде и пребъде

И на яве и на сън - никой

Аз искам да съм - никой

И в България си оставам

Аз съм тук, не съм на вън – а ти?

Но просто искам перспектива,

Надежда за развитие

Не застой във покой

А алтернатива и събитие

Искам един шанс

И със ръце да се протегна

Като детенцето към мама

Но съм скрап … и не мога да го избегна

Ненормално е да изскачам тук , да почвам да намилам

Че съм няква компетенция, че от всичко аз разбирам

Банално е да кажа за всичко българско умирам

Не изявявам и претенции и смисъл не намирам

Политик, генгсташит термит от зад набит

Ухилил ми се до уши, а аз пребит от уърк, нали

Обичам си страната, а презирам си народа

Третиран със годините и тъпчен, к’ва изгода

Да съм бос и гол сопол висящ искрящ

Момент на унижение изпитвам

Хора някак мрачни, човешкото и м не напипвам

Ако имах една възможност, идея един шанс

Ма няма бе човек, напред с аванс до аванс

Покритието е нула, а картата е транс

Дай ми един шанс, дай ми шибания шанс

Ежедневие проклето от напрежение обзето

Поколение девето тънещо и общо взето

Човек от вътре е изгнил, глава надолу е забил

Мозъкът му е промит, забит за сухото навит

Здравей приятелю, как я караш

Караш ли я няк’си или мизерията бараш

История славянобългарска потънала във прах

Години славни са били, но вече всичко е във крах

нЕкой го е казАл:

Повдигам се на пръсти и целувам

очите на настъпващия ден.

От вятъра изтръпвам като струна,

дъждът ме гали и се влюбва в мен.

Аз имам всичко - път, небе и слънце,

дори едно премръзнало море,

което всеки ден до болка

чака стъпките ми.

Аз имам всичко.

……………..

Аз пък казах:

Клякам на колене и слугувам

на черните очила на настъпващата нощ

от бурята изсъхвам, като шума

градът ме удря и ме мрази мен

аз нямам нищо - ни път, небе и слънце

дори и океана е за мен тъй сух

който ме поглъща всяка нощ

и чака и ме дави до последния ми дъх

Аз нямам нищо

………………………………………………………

Просто Аз

1

искам да те направя щастлива с този малък жест

Посветен на тебе мила, не си за мене копи пейст

Аз съм истински човек, не знам дали съм в ред, но знам

Че ти си истинска и грееш а аз във тъмнината сам

Облян…във чувства силни - те преливат

Но на първи план…без срам мислите ми се изливат

Щото знам…че пишейки куплет подред за теб

Думите са някък слаби, дори на силния поет

Но погледни напред, живота продължава

Каквото се е случило, зад гърба ти то остава

Захвърли проблемите, усмихни се пак горещо

Мамка му, изгарям да направя тук сега за тебе нещо

Смешно ли ше е за другите?! Какво да кажа

Психически между фугите, лирически ше ги размажа

Да връщат амбалажа на изпитата си същност

Всъщност, тва е друга тема в заобикалящата външност

А там, мразя си професията, ненавиждам тоз’ живот

Кой ли ден ше скоча с глава надолу от скапания параход

Потъвам сам дълбоко аз във мътната вода

Но знам мила, ти ще бъдеш там, ще подадеш ръка

Като филтър ще прочистиш всяка шибана мръсотия

Простотия ли отново казах, не…ще се измия

Ще изплувам от скапаната тиня, ден след ден

За безличните кучки съм поредния кретен

Младен съм кръстен, име гравирано на пръстен

Не от злато, а желязо…ръждата ме разяжда, но сърцето ми кораво, малка песъчинка във безкрайното море

Вълната ще ме грабне, ще ме издигне и отведе

Там където може би ще си и ти

Там, там където се сбъдват нашите мечти

Хей, не че съм луд, но казвам ти си различната

Посветих ти този куплет, стъпка моя нетипичната

Припев:

Просто съм аз, аз съм това което съм

А може някой ден да запея друга песен

Хей, просто съм аз, аз съм това което съм

И не искам от едно голямо нищо да се превърна в малка плесен

2:

Ся, няма да се правя на генгста от гетото

Патлаците ги оставям на хлапето превзетото

Където завърши с тройка основно деветото

А тате му купи подарък кабрио поршето

То, дали ще стана някой натурална, комерсиална кучка навита, подмита – не знам

За сега, всяка една такава от мойто СД ще бъде изтрита

Пребита лирически, с болести венерически

А някой ме пита…що мразя устата

Ммм, я да помислим…аре на устата в устата

Да вири краката с азис там, не мисли съм пиян

Не напушен съм сам сгушен съм

Във тълпата около мене е викам доста нищожна

Но не мисля да влизам в мисия невъзможна

Щото ми стига вашето признание, макар да гоня цели

Не ща живот във изгнание, разкаяние не диря

Щото нема кво да делим

Да отида да сървайвам в бай ти брадър

Да взема пачката, но взе я тризначката

Да променим диалекта, като криво говорящите

Пред Бе Ге – то да събуем си гащите

За кондоми в аптека

На този свят има два вида индивида

Заловени престъпници и незаловени такива

Така че и на светец не ще се правя

С ореол на главата и надпис в средата

„ аз имам проблеми”

Дилеми винаги ще се създават

Интригантите не стават рано сутрин без да барат

Някой личност да побарат

Щото някой ше изреве, че съм откраднал това от него

На разкърши равновесието на неговото его

Ама честно да ти кажа….я подръж ми критичния

Това е мойта доза, за някой пак съм скиптичния

Такъв ми е живота бе брат, не на инат

Ти приказвам просто споделям, истината изказвам

MD MANASSEY

2006г.

Manassey disconnect(Manol Shua - welcome to my world)

реални хора - нереални действия

думи изричани оказват въздействия

думите оплетени интриги здравата заплетени

материал готов за сапунен сериал

и филма е на лице - прожекцията вече почна

сценариста дава преценката си точна

лигата му сочна надолу как се стича

тичат ли героите във филма тича тичат

Писна ми да съм.. добряка, вечно аз да съм.. добряка

кръста тежи но го нося и потъвам заедно със него във водата

като капитана, а що не избрах да съм моряка

да се кача на спасителната лодка

Играта с надпис game over, кораба на дъно

като Титаник, повлече много души във морето от сълзи

солено със червен оттенък със кръвта ни напоено

надарено силно слово, но в момента е сурово

като олово нагнетено от детонация

пронизваща човешка плът

ситуация натиснал спусък пръв

искрата бе подадена земята и тя във кръв бе удавена

натура мамина, какво знаеш ти за моя живот

моята мисия, моя произход

предател ти ли ме наричаш

или, или - твои думи със които приятелство обричаш

заради шибани интриги, кръв повръщам , кръв храча

тези думи не са цитат от книги, за теб нищо не значат,

палача хваща брадвата надига ръката

главата ми е на дръвника

чувам тълпата ликува, тя вика

тълпата си ти, тълпата сте вие

готов всеки от вас с камъни мен да убие

дали умирам в тази история човекът без име

припев:

а ти уби manassey, manassey disconnect

запази спомена за него и тази песен е за теб

част от мен, manassey disconnect

ти направи своя избор, щото твърде си зает

2:

събуждам се във мрачната хотелска стая седя

с фиксирам поглед в точка на тавана кръстосал крака

часовника заковал стрелка на шест и петнайсет

не знам от кога седи така, ама трай си

гледам него, виждам себе си, времето спря

и в този миг осъзнах в душа ми мрак и тъга

тишината е превзела с ряз цялата стая

дали самия аз не съм тази стая не зная

искам да стана да крещя да викам колкото мога

но издавам само шепот спира дъха ми тревога

непоносимо напрежение, клаустрофобия

поглеждам календар със знак на моята зодия

окован във невидими оплетени вериги

глас във главата ми казва - разплети ги, развържи ги, махни ги

но не мога, боли, болката непоносима, търся морфина

щото съм, слабака ли съм, всъщност не съм

ставам, изправям се и не разплитам а направо късам

късам веригите - край на интригите

от ярост породена идват ми силите

в наредена система видях елементите гнилите

които мъчат, бъркат във съзнанието

чакат разкаянието, получават наказанието от моя страна

вече не съм добряка, край на тази игра

няма го вече добряка manassey е злина

manassey e мана

припев: (повтаря се)

3:

защото вашата злоба роди мен.. манол шуа

аз получих своето признание

имам нужното знание интелект

да навра на тясно всеки шибан поет

лирика градена със години издига непробиваемото здание

пред разкошната фигура си клекнал и търсиш свойто призвание

а ти създание готово за състезание получил разочарование

с чисто съзнание от моята мощ с която всичко помитам

хранена от вашата злоба, как си сега да те попитам

а преди галех със всяка моя дума

но сега те давя със лириката по течението на Струма

викам, както зулума е направен, ти си хванал морска болест, качил се на лодка от гума

прелиствам ли ти ти фото албума живот на лента -кай последната си дума

недей бре манолито

гръбчето тии развито

аз куче съм пребито

и на свирки си навито

дупето ми подмито

от целулита стрито

пред тебе съм открито

млъкни ща праскам на закритооо които

черепна фрактура ти изграждам на главата

кат извада си не кура а патлака от кобура

след като съм ти натрил нусурата

с римовата бата, напоил съм си със семето полята

а реколтата завещава клонинги милиони бойнги със фейса на МАНАТА

като ураган навлизам тука във играта

вмъкнал съм са във всеки дом и не със взлом

направо армагедон помитам всьо по пътя и не питам

руша света градя с мана града новия новия си хуом

кликни ми на дъбъл ю дъбъл ю дъбъл ю точка манол шуа маната точка ком

сипи ми ром и йо хо хо и бутилка текилка

MD Manassey a.k.a. Manol Shua

МЛЪКНИ, ЛАПНИ МИ ПАТКАТА

1:

Дон вито Манолито, куче пребито

открито ме наричай Чешито

закрито ваканционно място

пружинката навито та

подмито путе - оргия стотинката

чекия направи на моя флоу

скил да трупам да бе знай…надувки хрупам .да бе знай

и тебе ше те издухам, харда като вкарам - после бухам

бъха, да го еба

де го тури,с тез потури де си тръгнал

пръст в гъза си що си ръгнал

нека да го духат всичките да го издухат

които не зачитат моето мижаво съществуване

ще преживея и ще продължа през вас

без псуване и мърсуване от моя страна

оу, всъщност ще получите

оставате за мен синовете кучите

и дъщерите кучки

каручки закачени на коне осмици

забравили че били и те девици

а сега разкрепостени уж големи надарени

но със гръд

а във мозъка - скопени герени зелени

на опашка наредени

подред на азбуката подредени

Слушай какво ти намилам

Чуй това със месеци съм го тренирал

Да влезна във шибаното ти съзнание

да изкъртя, не че имам познания

Ххх пу на твойта шибана същност

Същността на твойта шибана външност

Външността, да крепите във дните добрите

Думи прикриваш белите злите

Припев:

ебал съм те млъкни - на бийта съм се изхрачил

медал еМСи хи хи - на вратъ съм ти закачил

ебал съм те млъкни - тип лазиш върху тебе крачим

кавал свири ,млъкни лапни ми патката

2:

когато съм правил фрийстайл,

ти под масата прав си срал

баща ти те е прал. със омо без фусфати

ебал съм те млъкни. Писнало ми е от подобни като тебе тарикати

аз съм кучето, а ти си зайчето

ще бъдеш дресирано, третирано от лириката ми бродирано

шевна машина - бод след бод, бод тропоска

езика ми е игла а ти самия си игла в купа сено

поредното лайно - изсрал миришеш

като текстовете дето пишеш, шибан аматьор

аз съм твоя дресьор

нужна ти е смяна нов амортисьор

аз имам дарбата на римите съм татко барбата

от Добрич тръгнах, минах през Варната

януари нула, нула се уволних от казармата

лириката барната

припев:

ебал съм те млъкни - на бийта съм се изхрачил

медал еМСи хи хи - на вратъ съм ти закачил

ебал съм те млъкни - тип лазиш върху тебе крачим

кавал свири ,млъкни лапни ми патката

3:

Не гледай умно, а разумно неразумни изроде хе

и ми кажи, ъ твойта личност, кой краде

не съм типичен като тебе аз съм метафоричен

по начин доста драстичен, от тебе аз съм различен

хидравличен моя стил и моята механика

усещаш ли във тези думи прогресивната динамика

пасивната ти дейност – направо ме побърка

твойта тъпа лирика отзаде като вибър бърка

не ме разбра ли – изключи го викам този вибратор

аз съм с Ферари, а ти ме гониш включил мултипликатор

аз съм предатор ти си просто малка мишка

изучаваш женска анатомия, ама на книжка

ще ти фугирам устата и стига толкоз минети

превзети дупки анални ще пълня казвам с C4

ще експлодираш като първи оргазъм на девствена монахиня във Виетнам и аз бях там БАМ!

припев:

ебал съм те млъкни - на бийта съм се изхрачил

медал еМСи хи хи - на вратъ съм ти закачил

ебал съм те млъкни - тип лазиш върху тебе крачим

кавал свири ,млъкни лапни ми патката

Един Обикновен Ден

1;

един обикновен делничен ден

събуждам се уморен емоционално зареден

жената до мен в кревата хърка

котарака на дивана на кравай свит и мърка

познай де ми бърка тази стерео симфония

разгонения комшия Мария с поглед гони я

уф треа да тръгвам, че закъснявам за работа

а Пешо ще я изклати в три следобед - …голяма работа

нали е зареден плеара а тапите в ушите

оная да си отваря клапите - тя е от добрите

ако след всеки сикиш виж ми носеше по левче

немаше да карам ИЖ, а порше със кефче

не съм Еминем и не храня Ким

аз съм Младен и поливам бившата си чин - чин

в шейди рекърдс на сън влязох смазох микрофона - излязох

но се събудих и че не ставам си казох

припев:

понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя

атрибута във гащите си що не мога да пребера

еле ако набарам жена ми във афера изневера

си направя тройка с тях в психо диспансера

неделя, събота, петък, четвъртък, сряда, вторник, понеделник

цяла седмица съм пълен безделник

ходя си на работа и съм такъв нефелник

вървя си шамандурест ,оу напушен със мелник

2;

стоя пред хода и пуша цигара

ей го колегата пристига за патката се бара

ухилен до уши ся ше почне да говори

коя мастия изклатил снощи, колко тека де я порил

вече сме пред офиса а той е заключен

тука нещо става денят ми няма да е скучен

случаайна банбина питам, колко е чесъ

девет и половина ми казва тя, а аз я зяпам във гъза

усещам го шефа е заклинил секретарката

почерпал я със мляко - оборота от сварката

мярката е с лятно разписание бе брат ташак

биологичния часовник прави тик - так - полов акт

бах тоя късмет командировка в Исперих

кат се сетя последния път, колко сливи там затрих

смених 2 сим карти, а телефона ми загря

от псевдо същества скрити зад титлата жена

звъня на мойта крава и и казвам - заминавам

сваляй си гащите - няма да те притеснявам

следващите две седмици ще има секс турнир

семейната спалня ще заприлича на селски шибан панаир

а тя ухилена доволно ми казва - миличко аз те обичам

верно думаш - последен едва ли ша та разсъбличам

любовните истории ги забрави

де ги гледаш по канал три аз знам отдолу мило колко те сърби

припев: …………………

3.вече съм във буса, а шофьора пак се друса

не че ми е по вкуса, ма тая е руса - ще я вкуся

магистрална проститутка ми вади касов бон

треа се отчета пред шефа - нали е бонбон

продължаваме напред през пет преки съм зает

Ивет любовница пред кабинет ме чака за минет тя е наред

в оня завет изневяра не носи късмет

от от мен заменен, ооуу шет

грях смятай смях дрехите мятай шах

с разкаяние ще викам - не бях аз

от днес съм вярващия във Алах баах

разбих пантите от клатене на дъбовия шкаф

и незнайно от къде изкочи сутеньора сеньора

ехо альора, аз плащам с триста зора

ако искаш ме съди и ме пращай във затвора Стара Загора

но бързам за работа - другия път с мезето на двора

пред обекта съм строен, а обекта е взривен

аз гледам остроумно и той се втренчил в мен

някакъв кретен направил камикасо

ало алпакасо, мексикански Атанасо

голяма руина, не строителна площадка

приличаща на прясно изкормена матка

виж я тая патка мята листи парапатка

пуснала си на Джи Си Ема Радка Пиратка

…Ъхъ, инспекция по трудъ

обектчето строително, що няма разрешително

и ме гледа подозрително във стойка надървително

положително оправихме нещата поверително

и след като си начесах сърбежа

разгънах чертежа на оная мацка от колежа

да еба и мадамата невежа, проекта на архитекта не излиза

взимам си виза и от зад ше го наниза

и се прибирам преждевременно във този обикновен ден

за мен командировката приключи бях уволнен

и да разправям ли как заварих милата ми жена

с вирнати крака - бам - бам

Това, което не съм

1:

Просто се опитах да бъда това, което не съм

да се събудя - излезна навън ..от скапания сън

и се опитвах и с въпроси се оплитах

и не питах как е добре.. или зле това което е

микрофонът на земята - не съм това което съм

изчерпан съм отвсякъде - погребал лирика лирически

психически на косъм оценен но не от мен самия

помия поредна пиша как за някой съм

термически усмърдена скумрия

печена на бавен огън върху тенекия

е аз ще си замина

това съм аз не това което бях и следва плач и смях

и прах елементарността във думите

побърква шибания слушател

трудно асимилирани от словата ми намирани

без смисъл не подбирани… шибания предател

е от ония инструктирани със ризките карирани

с хиксчета маркирани

припев:

Изстрадала душа, следва реакция - изстрадала ръка

написва изстрадалия текст,

мастилото попива изписало думи на екс

аз съм това което не съм

2:

Хората ли са луди, или аз съм полудял - не знам

но знам - не съм това което бях без вина без грам срам

малък а в очите ти голям

и уж със хора но съм сам

писна ми да пренасям моята депресия във уши поднесена в компресия

искам да завърша песента в която съм щастлив, но не мога шибан срив!

плешив червей.. пумияр наричащ го красив

изстрадала ръка, подадена в дъжда

глът_ка въздух събуждам се в нощта

глътка вода , преглъщам храна

живея до кога с подадена ръка

която е оплюта от устата люта

биеща ми шута и защо?

човек роден да бъде злобен на какво

..задава си въпроса.., за що се мразя

роден човешко същество и сам се газя

припев:

Изстрадала душа, следва реакция - изстрадала ръка

написва изстрадалия текст,

мастилото попива изписало думи на екс

аз съм това което не съм

3:

manassey - това което бях но вече не съм

манол шуа - това което бях но вече не съм

бруталнитя, това което бях но вече не съм

манатааа - това е просто шибан сън

просто Младен, не феномен а обикновен

и наранен и поразен и изумен, кретен олигофрен не френд

пореден подреден фен на Еминем

ен, ен,енти пъти, тъпи пътищата скъпи

как приятел си отива, друг приятел го предавам

нещо в мене се пробива, падам и не продължавам

отчужден от всичко, наранен от всеки,

обичащ музиката продукта ЕТИ , на ви фвейсове превзети и засмети

мрази ме обаче уважи това което правя

много ли искам трий го трака нека тъна във забрава

нека никой не знае кой аз съм и от къде съм

на къде съм тръгнал мамка му и до къде съм

припев:

Изстрадала душа, следва реакция - изстрадала ръка

написва изстрадалия текст,

мастилото попива изписало думи на екс

аз съм това което не съм

4:

Цигара след цигара пуша като надпревара

муша гнила круша и сърбам шибаната си попара

зара хвърлям пак е шест тото цапнал ма в арест

пощальон ми носи вест ти гориш сложи азбест и виж

в шибания инкубатор хора интубирани

в раздела експортирани и със име „депресирани”

за хората навирани в бурканите третирани

и със злоба инжектирани и обратно прибирани

малтретирани

трудно ме разбираш знам без да ми го казваш

странен ме наричаш знам

когато гледаш във стъклото виждаш просто джам

а аз виждам огледалния си образ скрит там

затварям си очите, изгасям в тъмнината

запушвам си ушите, потъвам в тишината

не виждам вече зло ни тъга и добро

потъвам във неясното не питай ме, защо…

Ти Кажи На Дрогата НЕ!!!

Отварям си очите, а навън пак е тъмно

Тръгвам по пътеката, а отново ми е стръмно

Не виждам хора, виждам само сенки на змиите

Не чувам гласове, а гадно шепнене в ушитее

Не чувствам нито глад, нито студ, ни умора

Тялото свободно, а душата ми в затвора

Там изгнивам – игла в плътта си пак забивам

Дрогиран съм - живея в сън

Усмихвам се – добре ми е

Прости ми мамо, татко

живея, но за кратко

Къде е смисъла? Не го намирам

Хероин защо избирам? Не разбирам

Крада, убивам – да си взема доза

Дрогирам се – в това е коза!

Пропаднал съм, но ми е добре

Добре ми е - дрогата във вените тече

Пука ли ми, че умирам млад?

Пука ли ми, че съм шах и мат?

Пука ли ми, че някой ме обича ?

Родителска любов след мене тича

За мене плачат - и аз ги обичам

А на дрогата се обричам

Да! Ще си замина млад

с кво ще ме запомни този свят?

Със нищо! Запомни добре!

ти Кажи на дрогата НЕ!

припев:

дрогиран съм, прекрасен сън

не ми дреме изобщо, какво се крие навън

добре ми е със спринцовка в ръце

се чувствам аз така добре във вените отрова тече

- ти кажи на дрогата НЕ!!!

2:

когато ме убива самотата, аз убивам самотата

под кревата вадя скрита е торбата с тревата

не ми стига - искам още, дай ми още

не ми стига кошче, дай ми твърди наркотици

любимата ми ме напусна - аз съм продавач на пици

и се усмихвам пред клиентите тъпи

слизащи от колите с скъпи

писва ми да ме мачкат кат играчка да ме джаскат

дистанция шеф подчинен висша инстанция а аз ше чистя кенеф

лайната, но минавам психо - границата

отварям раницата

ебал съм ти живота скапан

да ходя в кетчуп нацапан

да драпам да се усмихвам и да смятам

щото такаа било редно

е ще направя нещо вредно но за миг ще съм щастлив

ще излезна от този психо срив

кирлив е начина значи да ли да поседна на стола и да посегна

към спринцовка със игла набола ооо дааа

отварят се измерения невиждани невъзприети

във нито една книгаа не описани от писатели и поети

заети моите клетки със мисия да умират.

не ме разбират че аз съм гнил плод

червеи пируващи - това е моя живоот

живей живот добър ти си човек,

човече, ще дойде твоя ред

- ти кажи на дрогата НЕ!

да бъдеш ти щастлив повярвай ми

не плюй сега в очите ми а с мене

- ти кажи на дрогата не

кажете Не на дрогата

в това не е изгодата

- ти кажи на дрогата НЕ!!!

…………………………………………………………………………………………….

Мана Манагула (анти чалга) (DEMO)

Интро:

БрИтчед, извиняай за бийтеца, ама aз съм крадец…

…точно кат чалга пИвец…

Защо гърдите ти са толкова големи

Защот’ ги помпиш ти със курове засмени

Пред микрофона любимски,

съм като Моника Люински

нищо че не разбирам бъкел английски

пия единствено от на бай Киро уиски

с шапка тип равински пост админски

пушим пури кубински

обувам ските, надувам ушите

на всички фенски женски модемски

банските ми са от Банско а се къпя в Сандански

в слънчев бряг е скъпо брат типично му по американски

европеец станах

но си останах юнак балкански

на български не се римува заменям веднага с албански

като италиански мафиот робот произведен на параход тайвански

кат отивам да почивам взимам кредит кредит от банка

ипотекирам квото имам дори и виетнамската ми снимка в рамка експортирам

гишето ето е заето и сложили камбанка

дето вместо да звъни измерва теглото в нето и псува на мамка

за нищо на света няма да дам карираната ми пижамка

тя ми е за спомен бе галош! шантава му работа

какво ще кажеш да те пребия

и твой мазна мутра от света аз да затрия ооооу

ше те пречукам тази нощ

щот съм лош, щот съм лош, щот съм лош

ща водя в някоя квартална кръчма и ща блъскам

докато бара с кръв не опръскам и не започна пари да пръскам

за купуване на калашници и ше ги насъскам

всички автоматчици докато не прегреят техните датчици

ше ви заливат със куршуми изстреляни не направени от гуми

а от анти чалга олово. Лесно е да прайм на готово, а?

Не се закачай с мен, чалга фен

Оу чалга фен, оу чалга феен хехееей…

Никога не ще простя

вашия начин на възпитание вашите деца

да се кълчат под ритмите на порно звезда

на която сливата и се вижда а опява за любовта

абе мама ти да еба , как смърдиш, как миришеш

на чалгата прокажна важна ли си – не вървиш

не вършиш, не вършиш, не вървиш

мана - манагула ща хапя като акула

отрова тарантула

и мириша на цървула ааААа

аутро:

Жик – так, жик – так… оооУ

Ский са брат… слушай си чалгата.

Аз… ше си слушам тоя такт..

Жик – так, жик – так… оооУ

Нали е брат…. ЧалгатъЪЪЪ.. въпрос на вкус е брат

Сестра…. сестричке… сестричкиии… Ся би следвало да се изсмеЙми гадно., нали… ХАХАХХА.. хахахха

Или…ае, заеби е…ФЕН (демек чалгообразен фен)

(нищо лично)

Сълзите Що Не Мога Да Изтрия

припев:

не искам да е така, не искам да съм там

където съм отгоре а ти отдолу в вечно сам

искам да се изправиш, да се усмихнеш да си с мен

ден след ден, всеки ден да съм с теб и ти със мен

не искам да е така, повярвай ми – не ща

стани бе, човеко , моля те недей така

усмихни се пак отново

кажи ми някой простотия

да се посмеем двама с теб

сълзите , що не мога да изтрия

1.

отварям си очите, но някак си не виждам

сенките, които бродят всичките ненавиждам

усмихнати доволни,

като птички волни

живеят, лошо няма но всичко е една измама

не знам, какво е майка и баща да изгубят родната душа

а не искам и да знам - повярвай ми

достатъчно боли поглеждайки във тез очи

безмълвни и затворени за винаги

а бяха те отворени изпълнени с надежда за живот

за по- добър живот къде сега си ти , бе

кажи ми къде се кри, бе! Обикалям търся те

Но не намирам те, кажи бе

Не искам твоето лице със черна лента

Да стои на някоя стена

Повярвай ми - не ща!!

Поглеждам пътя в огледалото за задно виждане

И виждам, всичко как се отдалечава – нещо става

Образите все по – малки – трудно виждам и не виждам

Набивам спирачките, но късно -те не хващат

И стигам там, къде с последно сбогом те изпращат

А толкова години ти ми беше повече от брат

Приятел най – добър. Приятел най – признат

Припев: /////

2.

И само как говореше и не спираше

И спореше за всичко и в всичко смисъл винаги намираше

А аз ти казвах, да не мрънкаш, да затвориш таз уста

Но не бе човеко …не за винаги както сега

Знаеш, ли колко ме боли да изричам тези думи

Знаеш ли, колко ми тежи да слушам тези струни

Във тази тъжна песен , която е за теб

Изпращам те със нея и със четен брой цветя… букет

Полагам с плач солен, не ща на пресния ти гроб сега

Приятелю вечен , изгрява твоята звезда в нощта

Аз знам, ти си там някъде, къде – не знам

Но където и да си , знай че съм до теб и не си сам

И сърцата ни оставаш, знай приятелю завинаги

И вечни ще са със теб, помни годините изминали

А искам да върна, искам времето на зад да върна

Което си тече, в което оставаш вечно млад, да те прегърна

да се върна пак във хубавите дни

Повярвай, искам, но не мога – приятелю, помни

Че спомена добър приятелю, е спомена за теб

Не знам какво да кажа, приятелю мой…сбогом мой човек!

Една година ,кога се ми на аз

Сълзите що не мога да изтрия

/// Аз знам, ти си там някъде, къде – не знам

Но където и да си , знай че съм до теб и не си сам…//

Припев: ////

MD - Mada Fucka Manassey Manata Brutal

1.

Непокист, психо мазохист

разписал съм ти пътния ти лист

напусни като глист …садист

дали от улест или ийст

вида ли те да поглеждаш ти дете

от патлак.. в ануса ти, кръв ще течее

осралите педалите, махнали те парцалите

влезнАли те в каналите промили те аналите

почнали те с кавалите казали не хамали

надували кат гайдари, надпревари който свари

аз мразя гъзообразния ти задник

задната ти зидария е заразно зазидана, ще те пребия

…убия заровя и покрия. ще тровя всяка същност

с външност, като твойта не кат моита

Маната ме наричай не запичай кат ме видиш

просто тичай, сам се обричай на гибел

щом от Йордан се прекръстил на Изабел

във очите ми пропадаш насран нареден за кур дебел

като от култура хмел на бира ща направя ща изпия и изпикая с кеф

кат ме чуе моя шеф кви ги говоря

уволнение, убийство рев

и Маната във затвора - луд на двора

Припев:

MD - mada fucka manassey manata Brutal (2)

MD - mada fucka manassey manata Brutal (2)

(пляс - пляс педалите,

пляс - пляс в аналите)

2.

Деградиращ елемент изкачам вследствие мозъчен експеримент

като диригент дирижирам не намирам палката

взимам бухалката погледнеш ли към малката девойка

ща разкрача във физически неосъществима стойка

и психически прониквам не разпитвам а подтиквам

щом ярост изпитвам наритвам тия човеците

педофили танцуващи под обстрела

на калашника …..

пооздрав за всички педофили, на фейсовете им изгнили

слагам осем карамфили попили кръв и болка на душите мили

що насили ти момиче на дванайсет, я признай си

не ща да звъня на девестен и единайсе, трай си

докато разфасовам твойта структура и те извайвам като скулптура

инжектирам ти серум на болка не човешка

умножено по хилядолетието грешка

как да създам семейство знаейки че дебнеш там?

сам.. извратен.. без срам, ма намеря ли те - ти ще бъдеш закован

и не лирически ..а реалити тактически бам - бам!

и ако от всяко едно същество като вас

се пръкне поне още едно, а на бас, че не ще остана пас

ще направя оръжие за глобално изцеление

с намерението мое насочено покорение

предпочитам вечния мрак във душата

отколкото печати смърт на лицата на децата

не виновни за съдбата си, те покорени от ръка

на долен педофил ,каак с чума всички бих затрил

Припев:

MD - mada fucka manassey manata Brutal (2)

MD - mada fucka manassey manata Brutal (2)

(пляс - пляс педалите,

пляс - пляс в аналите)

3.

Когато ти застанеш там, пред огледалото

и се видиш сам, чуваш звукът на махалото

безсилен времето да върнеш

ти ще се обърнеш и повърнеш

вглеждайки се в повърнята мене ти ще зърнеш

когато твоята жена както моята половинка

е изнасилена и захвърлена в калта

пак се раждам роден от безсилие и злоба

и искаме ли копелето да го пратиме във гроба

а искаме ли копелето да го пратиме във гроба

а искаме ли копелето да го видиме във гроба

а искаме ли копелето лично аз да го разровя

да му се изплюя на лицето и пак да го заровя

отрова за всички педофили и педали де дечица са склонили

мамка ви, не сте познали

отрова за всички татковци препили, де дечицата си те пребили

а във очите ни се праат мили

отрова за индустрията детска порнография

и всички участници в цялата мафия

отрова за майката хвърлила си във коша тя детето

отрова, мрееете, аз ви закам на полетоо. А хахахаааа

ти ще дойдеш тук аз зная

рано или късно, ще те чакам със лопата хахаа

почвам гроба плитък да копая

MD mada fucka Manassey Manata

(пляс - пляс педалите,

пляс - пляс в аналите)

„ 24”

24 кадъра филма е познат

24 купета във пътнически влак

куплета трака по релсите и образува трак

пуф - паф, 24 тия такт

тактуван от стрелка на часовник, 24ти карат

24часа в денонощието пак

е ден, пак е нощ пак сломен съм пак с мощ

на инат роден съм

ретро бил съм но все още див

парен локомотив, горивото е моя стих

опъвам със сила вагоните

виж ми пагоните а сълзите роните

колани затегнете, в моя влак на купоните

момче ми каза искам да си остана дете

ако има възможност процеса на стареене да спре

не, не мога да те оставя аз на тази спирка

влака продължава напред с надута свирка

влака спира на гара пътници събира и продължава със свирка

2.

СТЕЛА:

вървиш на къде,

летиш до къде

(Младен):

- аз ти казах че видях го в очите ти

- и разбрах че добри са мечтите ти

СТЕЛА:

градиш някъде избираш

но разбираш сега

как дъжда измива пътеките след теб

МЛАДЕН:

- но с ръка продължаваш да рисуваш напред

- защото четка съм ти дал и всичко ще бъде наред

СТЕЛА:

паднеш ли, ти стани и продължи

продължи напред и се усмихни

щастието е усмивката която даряваш

и в замяна щастие с усмивка получаваш

щастието е скрито във дребните неща

но не може да го пипнеш.., то е като дъга

красиво, сияе над нашите лица

погледни на горе, усети го, точно така

като падаш ставай, напред продължавай

не се предавай, не забравяй щастието е някъде там

то е усмивка която даряваш

и в замяна усмивка получаваш не си сам

щастието се крие във дребните неща

то е красиво но не може да го пипнеш, точно като дъга

сияе като месечина във нощта

Християн:

Ето на небето и моята звезда

В небосвода изгрява последна тя след залеза

И моето време дойде да бъда това което сте

Микрофона във ръка на глава слушалките

Жалките лигльовци тровят дробовете

Никой не ме чува да викам „Спретееее”

Помислете докат’ слушате вий жалките ми крясъци

лицемерието е заложено без никви проблясъци

В плаващи пясъци всички ще затънете

Изнасям ви сега после гръб ще ми обърнете

Подценявате ме а? Плюете върху мене!

Не ми давате шанса аба хич не ми дреме

Нищо няма да спре да стигна до върха

Бъркате ме с някой с кой не мога да разбера

От всичко най-мразя вашите fake мисли

За кой се мислиш biggie 2pac или jadakiss ли

УМОРИХ СЕ

Интро:

- братле..няк’во ми е.. скапано ей такова..

не е, не че някой ме е ядосал или….

не е не съм и болен е .. просто

деа знам някво ми уморено такова

и пак и пак:

уморих се, задуших се

изпотих се, промених се

уморих се да повтарям че уморих се

да забравям всичко лошо уморих се

уморих се всеки да ми казва какво било добро

уморих се да карам цял живот това скапано колело

заболяха ме очите да гледам принудителни усмихнати лица

заболяха ме краката да въртя педалите на тая скапана бракма

а искам да сляза малко пеш да повървя, ей така във дъжда

да усетя капките, ама аз съм една тъпа съчма от шматките

овца блееща аларма при пробив във снадките

карма му казват,.. оправдания за неудачните

уморих се никога да не мога да разчитам на реалността

която за някой е добра госпожа а за други кранта с черни очила

уморих се метафорически да се изразявам, дори и сега

уморен съм и пренаситен много а искам поне малко да поспя

машинално всяка сутрин ставам да си мия жълтите зъби

щото ако не ги измия ще хванат плесен, мухоморки гадни гъби

после с бръснача трябва обръсна брадясалите си мъди

щото може закача и цяло стадо срамни въшки се развъди

нали трябва съм подготвен за евентуален полов акт

ама тия жени гледат в джоба ми - не избръснатия ми ташак

контакт е ако им кажа че съм записан във бюрото по трудъ

щепсел няма връзка смятай на 180 градуса си обръщат гъзъ

е кво ще му е, ако си карам на стандартната чикия

личната ми лекарка казва - мръсните си ръце трябва да измия

ами и тях ги мих бе ама не пада скапана кир

най добре да взема телена четка и да се изкъпя в някой язовир

уморих се като ме боли глава да пия по 100 аналгина

и с лопата хапчета да рина после знам че ще настина

не искам отново с 40 градуса да посрещам нова година

не искам на легло вързан за системи шибани да си замина

уморих се да чета в скайпа, Кво стаа Мана, някой ново МП ТРУА?

е няма, аз да не съм ти някой продуктивна рап звезда?

уморих се разгонени пубери да ми казват колко ми бил готин гласа

ами изчукай се със него ма, от мене кво искаш сега

после знам ще ме попита, Мана това за мен ли си го писал

ако се имаш за разгонена кучка, значи за теб съм го написал

извини ме, обаче сега влизам в банята да се къпя, че съм се вмирисал

и това оставям за съобщение в скайпа, след като съм се разписал

уморих се да играя на „не се сърди човече”

уморих се да пикая прав а жена до мен да клече

уморих се да съм близо а трябва да съм надалече

от умората, скова ми се езика вече

да повтарям, да повтарям , че съм изморен

да повярвам да повярвам, че лекарството е в мен

но къде , но къде, ще науча някой ден

до тогава, до тогава , ще си остана уморен

припев:

уморих се, задуших се

изпотих се, промених се

уморих се да повтарям че уморих се

да забравям всичко лошо уморих се

………………………………………………………………………………………..

ХРОНИКИТЕ 2

интро: (акапело)

на ти акапело, аре моля те сложи ми бийт

бах та в тъпака аз бах та в тъпака

дай ся смело, направи със мене фийт

ебах та в тъпака ебах та в тъпака

на микрофона проверка, опа не бачка

дай ми една отверка че ми струваше стотачка

а стига е, виждам откъсната жичка, тва е баси шита

му ебам буксата та вместо пичка

Здравейте!

Искам да ви кажа тоя бийт е краден

повтарям, тоя бийт е краден!

искам да ви кажа, че и тоя стил е краден

повтарям и този стил е краден

искам да ви кажа, че самия аз съм краден

искам само да ви кажа, че сме ебахти крадливото племе

Много от вас не знаят кой съм аз

шофьорските изпити ги минах на Газ 53 - руская машина

приятно ми е Маната - роден..ъъ.. точно миналата година

ся сме 2008, направи си сметката

после плати си сметката и ква ти е сметката

любимото ми занимание е да се занимавам със любими рими

като тия горните, недостижими

някой хора не разбират, че в главата ми има баластри

като орехово дърво съм ама няма кой да ме окастри

виж го мозъка ми си направи крака

и отиде в шоуто на лудия Манол Шуа

дъ Риъл Мана шейди, мейби

изчуках бавачката а тя крещеше - о бейби бейби

и отиде на стачката с лозунг - ний ще станем милиони

падна от дървото ореховка куротрошачка, ама с тампони

ходих при хирург да ми имплантира на лицето вагина

но намирам прилика със Мики Рург,.. а тойта мамина

ми каза че имам ушите .. като на Мики Маус

e не точно, Мики Маус е прототип, копи пейст на Маната щраус

като си дигна крака и си чеша носа

кат си бъркам в гъза, ми настръхва врата

понеже съм малко по - умен ..и разбирам всъщност колко съм прост

а що за въпрос е това, дали бих скочил с въже от мост

на тия тестове все ме късат в оная весела клиника

а ме вкараха вътре щото правех една такава мимика

превъплъщавах се във Патока Дъфи и ебах вещици

а те били ученички, ама има прилика, нали са все пички със свещици

Окръжния съдия ме изкара педофил

неверно е туи твърдение, щот съм съм гей мил

една нощ кът съм се напил

си вкарал цяла пожарна в задника съм си навил, не се смей

знайш как боли че си пуснах и сирената

ходих кат спътник на НАСА, разбит на поляна зелената

тичах след пътник със каса бира и ми се пукна вената

капка кръв падна на тревата окосената

и да видиш само как се клонира маната и превзе вселената

точно така ся сме хиляди шпиони

със тенденция естествен прираст и да станем милиони

в схемата ме нема , де ма във системата

наврян си под кревата с биба във устата

не бива ли така да береш страх от Маната

той, демек аз, съм приказкоразказвач

като Питър Пан измислен герой играч трепач

изчислен да зареди батерии в Четвъртък

ама бактерии изяли контакта е мъртъв

дайте ми заряд, че съм с Дюрасел

- млъкни ве простак, тва е реклама, много си смел

викам кой те е довел в нащо общество

- твойта мама бе, нали помниш, аз съм орехово дърво

а няма кой да ме окастри, ядът на поразия пасти

дебнат ме спец части скрити във храсти - ехо здрасти

а единия се оказа тревоман

и изпуши прикритието на отбора талисман къв срам

детската ми мечта бе да наеба пингвина

вместо това ме вкараха под карантина

щото миналта година го припознах с монахиня

а онази напрай оргия със монаси трима

(2)и аз такова.. пуснах камера да снимам порно клип..

щот съм вечно в час

а ти си ми сърдит

инвестирам във това което протестирам

претендирам за независимост пред кучките които презирам

защото те са герои от анимация рисувани без ум

подлежат на елиминация, да ядът локум

натискам шпация и продължавам да пиша следващия ред

някакъв смешен палячо отново ме дисна - поет

и в резултат излезе на майка му отдолу киста - късмет

на мене ми писна и на време ми стисна чурката

обаче ми висна след тек подред пет костенурката

кучето си гони опашката и се върти във кръг

мислех да му смъкна прашката и да му навря прът

отказах се от просташката идея и си викам някой друг път

та той живее в детския кът и е нисък

сере на вентилатора, сложил инхалатора с писък

пере дрехите на срама, а мен не спира да ме сърби гъза

говорят по мой адрес, не знам кви са, но явно има интерес

получавам нощни напикавания от стрес

вземи си противозачатъчно, че мисля да те оплодя

ако не си подготвен, споко, има хапчета и за след това

мислех другото лято да си купя лимузина

ама на зима приходите ми са нулеви, няма пара от рима

нищо че кучката продължава да ми говори къв съм шибан гений

а гения и вика, по - добре млъкни и в устата го вземи

мени пийпъл, почнах веднъж на английски ей така на ташак

и дъжд от обиди по мой адрес заваля, настинах, хванах рак на простотията

запуших си носа и се потопих във помията, която всеки ден ям

Ян Бибиян порасна и прасна Тарзан със тиган без срам

от хралупата тясна излезе баба Яга нещастна, да ми гледа на ръка

а аз и викам - гледай ми на боб

тя се обиди и ме превърна във коза

блеещ и отчаян отидох на църква при дядо поп да се пречистя

сори, ама по - добре не можах да го измисля

търся контакт със добър адвокат

че моя брак претърпя разврат

детектив, изпий един аперитив, аз черпя, няма да те метря

после ше ти напрайме дупка у главата да те проветря

чао!

аутро:

(акапело еминем)

НАТЮР МООР

кръв от носа ти тече, не че си пукнал капиляри

просто си се кукнал на моите магически отвари

от които всякакъв вид тешкари се превръщат в купчина прах

недей се твари ся като стадо побеснели мотокари чакащи за нафта в страх

с прегорял термостат, на килограм, викаш ват

и си във вечния чат ама тука нещо ти давам откат рататат рататат

(акапело еминем)

ТИХО Е КАСПАР

…………………………………………………………………………………….

Бесен На Целия Свят

MD Manassey

гангстери с памперси правят се на мастери

с тестери пуберите местели губерите

да усетят по- добре те качеството на звука

наврели микрофона не във букса а във гъза

бесен съм на целия свят потънал във плесен

и на инат се правя на лесен понесен във тази песен не тарикат

имаш рак на римовия си трак

правиш ли ми се на 2 PAC, ама си кръгъл глупак - FUCK OFF

гледам те как виждам те пред мене нулата овална

гледаш ли ме, виждаш ли ме тук акулата фронтална

със бруталната захапка разфасовам капитан КУК

съм за тебе с кука отново тук съм луд

господин MC, а ти плати ли си тока от оборота на

преоценената стока на минус три?

не се чуди а върви - енергото е бачка до зори

че с песни не мойш се топли зимата, нали

комплексар,.. бягай на отсрещния тротоар

със щампа а фланелка би турбогъзар

..що псуваш ти на мамка… видиш ли ме? Оня лудия качен на мотокар

това съм аз а кой си ти?

ща боднем на вилиците и те водим разфасован при професора месар и пекар

алангре те прайм и те мажем на филия докат пуша заредено наргиле

от избата реколта осемдесетте

припев:

бесен съм надвесен над тебе щот си смел

интересен ставаш лесен накъде си бе поел

и света е вече тесен за мен във тази песен

не чудесен а във плесен щот не ми е интересен

2.

намерих го шефа и брутално нараних го

внедрих го във стената и замазах проверих го

дишаше копелето , риташе, пищеше в агония

точно като във на Моцарт симфония

кво да кажа за оная джаста праста

колегата станала колежката кристално ясна

искал да му спомена името, както споменах го на Мимето

от Любо те кръщавам на Любомирка

чакаш ли още за свирка във анонимната сбирка

бе скапан бакшиш?

виж са - отивай във Париж си мериш пишката

пред мене не вървиш , ше ти вземеме книжката

господин Всевиш ли си, или си мишката - аре бегом към вижката

да те еба у боклука

щял да дойде да ме пречука и спука, наслука

да те улесня, кавал - вземи чука

та ме бухай по главата куха

докат не закука кукувица суха

бухалица ще изкочи от пуха, Мечо Пух

глей са жена ми е цунами и замества седем дами

а ти мами недей се срами като путарани за сефте

стегни се бре момче

къде отиваш в А ти си група Б, тъпо келеме

аз съм шибан нож с две остриета

стана ли лош включвам на скорост девета

верно крив ми е целия свят, крив си ми и ти

когато Маната говори и Устата мълчи

припев:

бесен съм надвесен над тебе щот си смел

интересен ставаш лесен накъде си бе поел

и света е вече тесен за мен във тази песен

не чудесен а във плесен щот не ми е интересен

3.

не казвам АЛ КАпоне, а АЛ капоНИ

от провинцията съм нареден за купони

искам да стана столичанин, ама да ям микрофони

абе хайванин, получаваш бонбони - срам

фрапирай лятото и отивай у блатото

проектирай есента и слушай песента

в която съм срамежлив но ми е крив целия свят сив

ако ме послушаш още малко, ти ще станеш плешив

и наречи ме луд и наречи ме шут

и наречи ме ако искаш плюнка във капут

и наречи ма тва и наречи ме онова

епа аз ще ти кажа и какво от това

не на ташак ти казвам крив ми е целия свят

от средно статически глупак

се превърнах във вредно химически психопат

не ми трябва вече автомат , пристигам със танк

тракат на веригите траковете, на маната с нов Ранг

Бойните Хроники

1:

CHOSZ:

военна зона, милитаризирани отряди,

римите са шрапнели, барабаните гранати

трупове на редници, разпознаване по плочките,

гърмежи на ушите ти се качват топките

движение по лакти, риск от случайни патрони,

гъбички по пръстите на потайни хамелеони

армия убийци, барети и тюлени,

дрехи, нашарени с кафяво - червени или зелени

късмет ако вечер се спи на топло в палатка,

храната в консерви от корени е доста по- сладка

ден след ден надежди следващия да не е последен,

оцеляването е лукс, риска до максимум е сведен

джунгла, пустиня, снегове, планински пейзажи,

молитви преди сън за избягване на редици вражи

пари, петрол, наркотици, интереси извисени,

не човеци, а с машини за убиване принизени

Manassey:

погледна той като за последен път детето си

и му казва - заминавам но ще нося до сърцето си

медальона графиран със любов

тогава се сети за полигона суров

погледна той като за последен път жената си

целуна я нежно и стискаше в юмрук халката си

военен камион го чакаше отпред

натъпкан със кашици- камшици как бият следващия словоред

сгромоляса се със гръм и трясък в изкопания окоп

погледа кървяса на челото му изби студена пот

последния оцелял от елитния погубен звот

последната капка изцедена от този живот

и трупове отляво и трупове от дясно

във окопа бе му тясно но извън него бе опасно много ясно

крещеше от болка и ревеше, как го болеше, не толкоз

от раните кръвясали и разкъсани меса от дланите

колкото за загубата на тия около него,

сам сега, ей го без вода

вкусил собствената си кръв, но това не бе храна

а шибана игра - да оцелее,

в тази гледка се пречупи ,нещо в него се пропука

търсеше пролука между миризма на плът човешка

и сипещи куршуми ,звука от базука тъпанчетата му спука

не се биеше със вятър а се биеше с тайфуни

припев:

изгорих пергамента на бойните хроники

сега пишем върху неспокойните часовници

изгорих пергамента на бойните хроники

сега пишем върху неспокойните часовници

manassey 2:

единствен оцелял а плюе храбрия медал

той до сърцето закачен, не бе герой във този ден

единствен и разбрал лежащ във мътна кал

самичък останал, но въпреки това не се предал

единствения посмял станал в очите се изсмял

на врага тъй мощен с поглед яростен го закопал

единствения влезнал във битка, неразвял белия парцал

не щял до край със знаме бойно останал

и парещата болка настани се във него

а изходната рана от оловото пове го

към скромния му дом - със поглед търси го, къде го

медальона окървавен лежеше на земята, взе го

стисна го с последните си сили във юмрук

тресеше се непоносима жега преминаваща във студ

куче да беше , щеше раните да ближе

смуче лешояд със поглед кръжи, лети

насочва се към неговите гърди

сърцето му спира да тупти и светлината съзира

в тунела върви, на кръстопът пътя труден избира

нали, като удар от секира забита кънти, а дулото кади

той се би за това човек да се роди

във мирен свят живота си да продължи

дари последния си дъх.., дали почива във покой

незнайния войн кой е той . заровен като плъх кой е той

припев:

изгорих пергамента на бойните хроники

сега пишем върху неспокойните часовници

изгорих пергамента на бойните хроники

сега пишем върху неспокойните часовници

…………………………………………………………………………

: Един Живот

година хиляда деветстотин и осемдесета

съм се родил аз, ебати късмета

една студена зима е било, колко време мина

двадесет и седем чертички белязани на едно дърво

дървото на живота, ясно издълбани

…от ноктите ми двадесет и седем живи рани

а ти чуваш ли ударите на брадвата

как се забива във корените ми година след година

и наближава моментът когато дървото ще бъде повалено

изсушено как разграбено на съчки и в камини изгорено

…тогава ще усетиш тази моя топлота

моята доброта

виж на пръсти са хората.. които ме разбират

и на пръсти остават са хората кои не ме презират

те са моята гордост, моя цвят моята опора

моята корона напоена със отрова

припев:

когато гледам назад, живота ми е водопад

във бързеите на река, понесъл съм се, до кога

хващам се за клон - откършва се не се предавам

водопада ме повлича, оцелявам, продължавам

и гледам напред, с надежда всичко ще бъде наред

реката вече тиня ме изхвърля бряг в пустиня

..и миналото в настояще, настоящето е бъдеще

а то е вечната зима

2:

един нещастник, записал се на кастинг участие

препятствие, след препятствие, сервирано му

на маса безвкусното студено ястие

от което повръщам, назаде лентата връщам и те прегръщам

о, баща ми простих и всяка всяка грешка затрих

времето лекува всяка шибана рана

макар и заменена с по - голяма такава

а ти почивай в мир, добрите спомени не ще забравя

и аз бил съм дете, детето в мене реве

със ноктите си дере , до кръв която тече

къде живота меле , превърна малко момче

в брутално копеле, да избягам искам на къде

пред мен, зад мен, над мен под мен, навсякъде около мен

витаят сенки и мечтаят да ме дистанцират, дисциплинират

изследват ме за цел, но в мен стандартно не намират и се спират

припев:………………..

3:

къде е смисъла, смисъла е в мисълта ,

съвестта да запазиш будна, колкото и трудна

картата предначертана… и викам МАМА

къде беше, когато имах нужда

и намирах в кучките прегръдката чужда

злобата се пробужда и всяка топла искрица прокужда

отчуждих се от родата ми

не искам децата ми, да имат съдбата ми

как трепери ръката ми, тя сега над словата ми

защото колелото на живота се завъртя и крещя

МАРИЯ - къде се дяна и завря

ни кост , ни вест от нея пост след пост

въпрос задавам и не смея да си отговарям

тя не е фея но не я забравям себе си що наранявам

отговори - кой те защити тогава, кой сгреши, кой ти прости

не ме лъжи, крещи във мене болката крещи - крещи

но къде си ти кажи, малко пале станало кучка

наздраве - в гърлото ми бучка и не мога да те преглътна

мътна е водата и ще изтръпна от вида и

съжалявам скъпа моя, но ще се отдръпна

бъди щастлива ти и мен не ме мисли

родителите ти да те напътстват, както преди

аз ще се оправя, както винаги го правя

сам самичък ще градя след мене някой ще разваля

по дървото на живота и на брой безброй гадини ме ядът

години след години, още притока не мой да спрът

приток на живот един живот, … моя живот

листо до листо, образували корона - моя род

NO NAME

нямах възможност… да те видя, просто те отрязах

просто не исках… да повярвам в тебе за това ти казах

че не съществуваш, че ти измама

.. че ти ме нарани, направи нещо с мене, кво ми стана?

нямах възможност… а исках да съм с теб

нямах възможност и ся кво, да се правя тука на поет

не искам това,… искам да правя подаръци

не съм и от улицата кош за душевните отпадъци

застанал кат’ Гаврош за някой грош

пред твоята порта.. това е твоето сърце

с протегнати ръце, точно като малкото дете

молещо за милостиня точно така се чувствам

отшелник бродя във пустиня

а ти си като оазис - но явно си мираж

не искам да съм топка тото във поредния тираж

аз съм глупака, щото някак си повярвах във теб

и като самолет кръжах без пилот се въртях

а трябваше да давам все напред и все напред

но се препънах и паднах, а ти подаде ли ми ръка

или просто се изсмя и ми се изплю във лицето - кажи ми

аз ли греша, аз ли съм кривия и неразбрания

кажи, какво да направя, за да бъда избрания

чувствата оплетени, във мрежите заплетени

рибка съм клъвнал като другите пометени

припев:

не че мога да пея, не че искам да се смея

но се опитвам някак си със музиката да живея

чувствата си не продавам, напротив аз ги дарявам

ела вземи ги, приеми ги, теб ли наранявам

не че съм съвършен, не че съм идеален

не че съм актуален, напротив съм човек нормален

писна ми да доказвам моето съществуване

и знай не съм агент душевен пратен с мисия вербуване

2.некък си сгреших… може би пред себе си

свалих си щита а трябваше да остана и за тебе Manassey

не ме търси, моля те спри недей звъни, недей ме пита

след този трак по улиците ще се скитам

А ми казваш че съм те накарал да се чувстваш като кучка

мене питаш ли ме - ти си в гърлото ми бучка

…лягам с мисълта…ставам с мисълта

работя с мисълта за теб, надявам се на теб

надеждата крепи глупака, аре се посмеем на глупака

мада фака кво ше кайш..аз ли съм глупака

съм…изкаран пред дъската с тебешира във ръката

тегля ли чертата, спря ли ти часовника да тиктака

време е да кажа…край на играта

край…преди да е почнало самото начало

някак си…замръзна ли душевното махало

цветната картина пак с цвят черно и бяло

3.

без имена говоря защото не зная коя си ти

къде си, какво си, ела сега ме прегърни

не зная как ,защо кога, ти го причини

безсънен във нощта потънал във самата теб, нали

без имена, дори не знам какво е моето име

но те моля - намери ме прегърни ме, утеши ме

разбери ме такъв какъвто съм

оплетен в собствените си конци от противоречия

просто искам да чуя онази красива дума

подплатена с чувства моля те - изречи я

не ти ли писна да сънуваш всяка вечер мен

и да не искаш да излезеш от този прекрасен сън?

защото на мен ми писна да сънувам всяка вечер теб

с широко отворени очи искам да излезна навън

да последвам гласа който ми шепти:

- върви тя е там и чака те сама.. къде си ти

гоня вятъра, във него чувам смеха ти

гледам залеза красив, но сам колко пъти

ще посрещам изгрева със чаша кафе

горчиво и самотно го пия ама къде?

да намеря малко захар за живота ми така незаслужен

незаслужен е защото чака на рецепцията необслужен

а имам ключа за стая

но не зная коя е

а тя е на етажа щастие,

а под номера и трябва да пише РОМАНС Участие

и лутам се по коридорите а сърцето ми бие

както ръката по всяка врата която открие

и ето - не виждам надпис , но чувствам топлина

бравата сама се отваря и виждам светлина описва силует

на желанието което съм търсил години подред

сега със образ и така завършва последен куплет

вече мога да се смея вече искам да живея

искам само с теб единствено и само да се слея

и само теб и само теб единствена

и само теб и само теб желая само теб

безименна за другите, но аз те открих

и чрез теб твоя смях, душа - успях, и се преродих

и само ти и само ти си в моя поглед,

и само той отразява моя лъч

…………………………………………………

Потъвам в океана от музика. Ще се удавя ли във водните течения изплетени от ноти? Или просто ще се пристрастя още повече.

Понякога амбицията ми се топи, а понякога се усилва. Като приливи и отливи. Бурен и спокоен. Нежен и остър. Устремен и погубен. А сега накъде? Кой път, коя посока. И въпрос след въпрос. Това редно ли е било, нима това е грешно? Кой знае, кой го тълкува. Въпроси, на които отговорите остават неясни, като мъглата която се спуска отново и отново. Ако знаех кое, как, защо, кога, къде… нима щеше да е по – лесно? Вглеждам се в картата. До мен е компаса, който се върти ли върти. Цикля, като във Бермудски триъгълник.

Малоумен си, Мана.

Иска ми се да кажа толкова много неща, а така съм си глътнал езика че и дума не мога да обеля.

Май е по – готино да се правя на идиот, а?

Малоумен си, Мана.

Тръгнах по дълъг път, ама май се въртя в кръг. Пия хапчета против световъртеж, чувствам се като талпа на прогнило скеле на строеж.

Малоумен си, Мана.

Оу да, малоумен съм. Ама се харесвам такъв какъвто съм. И да го духа всеки който умее да смуче и като куче лае ли лае за наморник.

По литература и БеГе, имах тройка. Кво чакаш, книга ли да напиша? Хахаха. Не мерси. Ще се задоволявам за сега с музика. Добре че сте вие да го има Manassey. Аз го създадох – вие го крепите. Еле па я, отивам си взема душ.

Из една понеделнична вечер поуморен от работа:

Уморих се

Ееееее, липсвах ли ви мои любими един, двама, трима читатели? Един от тълпата ми сподели, че Журнала на manassey, нещо го немало и ся по поръчка пишем тука. Ицоооо, иде брат и много поздрави на Карнобат :).

Моеше да му го шитнем у скайпу, ам другите двама читатели щяха да са на сухо ( следва кратък смях)

Епа тва са някви мои мъдрости да ги наречем. Голяма част от тях съм ги мислил, докато се чудя кво да напиша у балона в скайп. Т.Е. Балонени мъдрости.

Воаля, деца

„Жената е като цвете, има нужда от поливане. Ако не я поливаш редовно, споко, тя няма да увехне а просто ше си намери друг маркуч, скъпи ми градинарю”

„Човешко е да се греши, ама да прощаваш е баси тъпото”

„Бъди нагъл до доказване на противното”

„Ако мухата не беше нагла, нямаше да бъде убита. Не бъди муха..”

„Създай си мечта и почни да работиш по осъществяването и. Някой ден може да разбереш, че мечтите са реалност. Достижими понякога с много пот,

понякога с много любов, с много желание, борба”

„Глупаво е да продавам дрога за да събера пари и да издам албум в който казвам

- НЕ НА ДРОГАТА. За това, няма да продавам дрога, няма да издам албум, но ще продължавам викам : НЕ НА ДРОГАТА”

„Лесно е да го мислиш. По - трудно е да го напишеш. Още по - трудно е да го кажеш. Най - трудно е да го сториш. Ако стигнеш до последната фаза, без да си минал предходните, следва обратен цикъл. Правиш го, после говориш направеното, после го пишеш, като самопризнание и зад решетките

- мислиш що си го направил. Следвай последователността на действията и може би няма да

стигнеш до фаза правене”

“Когато останеш жаден, ще се научиш да уважаваш водата. Когато останеш без въздух, ще се научиш да уважаваш земята”

„Психолози твърдят, че всеки мъж е гей в дъното на душата си. Бъди истински мъж – изкорми душата си, или продъни нейното дъно”

„За кво са ти тия приятели след като не са ти приятели? ВЕРНО Е.
За кво са ти тия пари, след като нямаш пари? НЕ Е ВЕРНО.
Приятелството и парите не са синоними”

„единствено вярвай на онзи, който всяка сутрин ти се пули в огледалото”

„добре е когато голямата глава мисли за малката, но не е добре когато малката мисли вместо голямата. След долен сърбеж, следва горно главоболие”

“Няма нищо по - готино от готиното нищо”

„Радвам се, че ме мислите за такъв, на какъвто ви се представям. Това доказва, че съм успял да ви заблудя”

Здрасти, читателю… слушателю. Мозъка ми е ангажиран с нещо от някъде седмица и за това ще си попиша за него. (не за мозъка де) Дам, точно тъй – молба. К’во моля ли? Става въпрос за една кампания на М тел – Music Space. Де давала възможност за реализация на нечуваните изпълнители – лялялял. Няк’си се запалих по тази идея. Пратих нещо си, одобриха ме, обадиха ми се и ме вкараха във въртележката. И ква е идеята в цялата патламащина (баси думата, а?)? Чуваш част от песен и ако ти е харна – пращаш SMS – 4e. И получаваш песничката. Даваш някви стотинки и с тва изпълнителя трупа точки. Сигурно ти писна да четеш вече ,а? Глей са. Не ти искам смс –са. Някога карал ли съм те да плащаш за тва да ме слушаш? (говоря за хората които наистина ме уважават като творец, че и ме аресват като такъв) Не , нали. И сега нема те карам да прайш тва. Е.. ти ако искаш, нема ти троша желанието я. Кво искам ли? Искам просто след обявените дати, да преслушаш песните. Пак ще ми донесе някой друга точка тва. И нема ти коства нищо, мисля. Може би малко от времето ти, но ако мислиш че по някъв начин съм го заслужил, ще съм ти благодарен ако го отделиш. Някога молил ли съм те за нещо? Мисля не. Е тва е моята скромна молба. Не се заблуждавам, че мое взема челни класации. Все пак- кой съм аз, че да се съревновавам с един все обичан стил, който трупа ли трупа ли точки? Също така има и доста колеги в моята категория, които също си заслужават гласовете. Ти ако мислиш че заслужавам твоя глас, просто кликни на траковете. (повтарям се)

Що правя тва ли? Ти, който четеш тва, мисля си ме чувал като изпълнител – знаеш ме един вид. Ам, като понатрупам малко точки.. мое ме чуе онзи, който не подозира за мен. Нали…. колкото повече – толкова повече. Може да ме хареса пък, кой знае. Накратко това ми е идеята, да ме чуят още хора… мисля не искам много. Награди не ща, не се и надявам за тях (само малко) искам просто да увелича моя отбор, на моите хора. Ако мислиш че искам много, ще уважа мнението ти. Ако мислиш че съм некадърник и мястото ми е.. (използвай въображението си, знам че го имаш), е па лошо нема – всеки има право на вкус. Мерси за вниманието. Аааа, щях да забравя. Ето линка за цялата тази работа:

Мusic Space - MD MANASSEY

И нещо друго. ТАНЯ, ОБИЧАМ ТЕ МИЛО МОЕ МОМИЧЕ!

Чао от мен.

Аз идвам от там където и когато бях на 15 – 16 години, Правец 16 звучеше като екстра. Да имаш музикален крактнат софт в компа си и да прайш музика у дома? Оу, забрави! Тогава имаше Амнистия и Гумени глави. Имаше Династия Бигас, имаше Пържени Мъслини. Имаше Другите. Изобщо имаше изпълнители имаше и фенове. Ся кво има? Феновете станаха изпълнители, а изпълнителите ги наричат скайп – емсита. Нали се сещаш? Взимаш микрофончето, записваш тихичко докато мама спи в съседната стая и пускаш в нета. Ставаш известен в класа си, щот си сложил хита в тройката емпетри. И вече си горд. Бравос. И аз тъй бях. С тая разлика че никога не съм бил горд от себе си. Някси безпочвен един вид. Е.. и ся нямам много почва ам по – якичко е.

Ся помолиха ме тука да дам някви съвети за тва е.. за рапа, за емсинга за туй онуй. Един вид се почувствах поласкан. Е па кво мога да науча аз хоум рекърдса, като му кажа понякога че има още да учи а той ми се нацупи и ме дисне примерно. И си вика – тоя МАНАСЕЙ (Манаси, Манастир, Минзухар, Менеси, Менъси), на мноо велик се прай ве.

Епа ся. Що тогава ме питаш , кат не мое търпиш критика? Хъм.. Е, не всеки е тъй де. Кво да съветвам ся се чудя. Ае да почнем отначало.

Първа точка маафакъззз:
За да си РАП – изпълнител, първо треа моеш да говориш. Ама не забравяй, че щом мое да говориш, не е сигурно че мое и да рапираш.

Втора точка маафакъззз:

За предпочитане е да имаш приятен глас, който да грабне слушателя. Ама това вече не зависи от теб. Майка природа ги решава тия неща и ако е била в готино настроение след някой дръпка, мое ти е дала хубав глас. Ам, ако си се пръкнал в някой махмурлийска сутрин, забрави…

Трета точка:

Лириката. Много важно нещо. Е за нея се иска доста голяма доза талант. Треа имаш муза. Тръгнеш ли просто да ги пишеш.. просто ги изтрий (и сядай да учиш по математика)

Четвърта точка:

Да влизаш в ритъм. Нали се сещаш? Не треа да рецитираш текста върху бийта, а да си в ритъм. Не можеш ли да следиш ритъма… ммммм… научи се просто. Един вид, слушай доста музика и я изучавай.

5та т – ка:

Флоула. Тва е.. начина по който ще израпираш дадения текст върху инструментала. Е тука вече не е нужен толкова талант, колкото практика. Просто… практиката изгражда тва. Да стигнеш до ниво в което да си позволиш да си играеш с ритъма.

Шеста:

Аве стига с тия точки. Запиши си нещо, ама не го пускай да се шляе из нета. Просто го чуй добре и открий грешките си. Ако ти е трудно, намери някой който да ти ги посочи. После запиши пак. Записвай постоянно, докато самия ти не си доволен от себе си. Ако искаш да имаш твоя си песен и мислиш че си готов след многобройни опити… поръчай си авторски бийт (е..са ако си и бийтмейкър, мое си напрайш и ти, ам..аз съм леко бос в тая област). Събирай парички (примерно ше намалиш цигарите тревата и др. такива (само бирата не намаляй!) )

Отиди в студио и запиши. Тогава мисля никой нема те нарече спайп емсии.

И таковата. Не бързай си слагаш MC, пред никнейма. Малко смешно иде. Ем, като напрайш намколко участия и накараш публиката да крещи по теб и да иска още и още… тогава по – ще ти ходи. Виж са, аз съм си сложил MD, ам тва са просто инициали на името ми. Иначе MD е… да унищожиш..да размажеш микрофона, ам тва е метафора. В смисъл и да строшиш микрофона с чук, тва нема те напрай MD…

Ае, млъквам че написах 1000 глупости. То умрел некой ги чете де

Мир вам