Една приятна събота. Лято е. Часът е някъде към два сутринта. Действието се развива в еди-коя си дискотека в еди-кой си град в еди-коя си България. Група тийнейджърки седяха на съседната маса и си сърбаха факаните лимонади. Аз си седях кротко и си отпивах глътка от блажената бира. Това бе едно от малкото неща които харесах в шибаната дискотека. Защо ли? Защото беше ЧАЛГА ТАЙМ. И изведнъж чух нещо, което ме прониза дълбоко в ушите, та чак стигна до петите ми оставящо след себе си неизлечими последици. Все едно лазера на ДЪрт Вейдър мина през тялото ми, както минава експрес влак София – Варна, селска пивоварна. Кат жилет сензор бръснач през попска брада трепач.

Ако беше чул това, което чух аз, предполагам щеше си напрай лазерно харакири и Люк никога нямаше да разбере кой мамка му, е баща му. Добре че обичаната ни члага се разпростира само в пределите на милата ни обичана родина. Че говорех за новия мега мулти гига тера як чалга хит! Иде реч за няква БУБОЛЕЧКА брааааат (сестра). Е…..после ми говорят, как съм правил песни без смисъл. Тогава осъзнах защо всъщност така ми се присмиват. Явно темата за буба – лази – буба ,е доста актуална в средите. Еле, копеле, ти казвам – ония ми ти разплути тийнейджърки като станаха.. като почнаха да клатят целулитите си в ритъм, като грейнаха невинните им лица, ама то едни гюбеци, от едно чудо, направо чудница настана. За миг ми мина мисълта, че ако не стана да поразкърша снага, всички ще ми наскачат и разпердушинят, като разгонени монахини - обелена краставица! Грозна гледка. От грозно по – грозно. Отметнах си погледа на друга страна. И а познай кво видях! Нещо още по – фрапиращо.

Нееее, не ти говоря за нескафе фрапе варено в джезве.

В тоя момент мозъка ми бе поставен на менгеме,

пушеше като наргиле, подкладено от ръка на някво цигане

Опа – опа! Тая последната дума не съм я казал. Тя просто запълни римата ми. Заменям веднага с коректната г-н Ром и продължавам напред.

Бледолик ром…не плащал си тока от 92г. и от тогава някъде не къпал се (къпал се за последно по него време някъде), щракаше с мазни пръсти и мяташе кирлясалото си шкембе, маафакъзззз.. От време навреме лапаше тия същите пръсти и свиреше опитвайки се да надсвири незнам си колко ватовите тонколони. (монколони.. имаше една такава песен - също много смислена) Интересното бе, че успяваше! Свирнята му бе окомплектована с доза солидни лиги, които цвърчаха целенасочено от междузъбието му. Тук – там проблясваше някой зъб на неоновата светлина. Копеле, във тоя момент щях да повърна във бирата си! Не знам колко галона пенлива течност треаше да погълна за да преглътна грозния звук и картина.

Ето затова много рядко посещавам нашите мили и родни дискотеки. И то винаги го правя заради желанието на някой друг. И след всяко мое посещение, после дълбоко съжалявам.

Епа, лошо нема в тва да си денсат хората чалгийка, кво ше му е? Който не му е арно, да не слуша, нал’ тъй?

Точно тъй. Аз просто описах накратко, моето кратко преживяване.

Предполагам, драги ми читателю асимилира поднесеното и разбра че чалгата ми е леко антипатична (меко казано). И не защото съм хейтър, а защото просто имам вкусове за нещата. Е… не моем седна в ресторант и си поръчам кучешка храна, нали? Няксиии… Като казах кучешка, ти гепи ли песа от зоо-то?

Хайде, лека вечер от мен и помнете: НИЙ ЩЕ СТАНЕМ МИЛИОНИИИИ..

Аааааа, чакай че пак забрайх нещо. Темата за чалгата не съм я приключил. Някой друг път ще я дообсъдя нея и любимите ми рисувани анимирани геройчета – Азис & Камелия