Аз идвам от там където и когато бях на 15 – 16 години, Правец 16 звучеше като екстра. Да имаш музикален крактнат софт в компа си и да прайш музика у дома? Оу, забрави! Тогава имаше Амнистия и Гумени глави. Имаше Династия Бигас, имаше Пържени Мъслини. Имаше Другите. Изобщо имаше изпълнители имаше и фенове. Ся кво има? Феновете станаха изпълнители, а изпълнителите ги наричат скайп – емсита. Нали се сещаш? Взимаш микрофончето, записваш тихичко докато мама спи в съседната стая и пускаш в нета. Ставаш известен в класа си, щот си сложил хита в тройката емпетри. И вече си горд. Бравос. И аз тъй бях. С тая разлика че никога не съм бил горд от себе си. Някси безпочвен един вид. Е.. и ся нямам много почва ам по – якичко е.

Ся помолиха ме тука да дам някви съвети за тва е.. за рапа, за емсинга за туй онуй. Един вид се почувствах поласкан. Е па кво мога да науча аз хоум рекърдса, като му кажа понякога че има още да учи а той ми се нацупи и ме дисне примерно. И си вика – тоя МАНАСЕЙ (Манаси, Манастир, Минзухар, Менеси, Менъси), на мноо велик се прай ве.

Епа ся. Що тогава ме питаш , кат не мое търпиш критика? Хъм.. Е, не всеки е тъй де. Кво да съветвам ся се чудя. Ае да почнем отначало.

Първа точка маафакъззз:
За да си РАП – изпълнител, първо треа моеш да говориш. Ама не забравяй, че щом мое да говориш, не е сигурно че мое и да рапираш.

Втора точка маафакъззз:

За предпочитане е да имаш приятен глас, който да грабне слушателя. Ама това вече не зависи от теб. Майка природа ги решава тия неща и ако е била в готино настроение след някой дръпка, мое ти е дала хубав глас. Ам, ако си се пръкнал в някой махмурлийска сутрин, забрави…

Трета точка:

Лириката. Много важно нещо. Е за нея се иска доста голяма доза талант. Треа имаш муза. Тръгнеш ли просто да ги пишеш.. просто ги изтрий (и сядай да учиш по математика)

Четвърта точка:

Да влизаш в ритъм. Нали се сещаш? Не треа да рецитираш текста върху бийта, а да си в ритъм. Не можеш ли да следиш ритъма… ммммм… научи се просто. Един вид, слушай доста музика и я изучавай.

5та т – ка:

Флоула. Тва е.. начина по който ще израпираш дадения текст върху инструментала. Е тука вече не е нужен толкова талант, колкото практика. Просто… практиката изгражда тва. Да стигнеш до ниво в което да си позволиш да си играеш с ритъма.

Шеста:

Аве стига с тия точки. Запиши си нещо, ама не го пускай да се шляе из нета. Просто го чуй добре и открий грешките си. Ако ти е трудно, намери някой който да ти ги посочи. После запиши пак. Записвай постоянно, докато самия ти не си доволен от себе си. Ако искаш да имаш твоя си песен и мислиш че си готов след многобройни опити… поръчай си авторски бийт (е..са ако си и бийтмейкър, мое си напрайш и ти, ам..аз съм леко бос в тая област). Събирай парички (примерно ше намалиш цигарите тревата и др. такива (само бирата не намаляй!) )

Отиди в студио и запиши. Тогава мисля никой нема те нарече спайп емсии.

И таковата. Не бързай си слагаш MC, пред никнейма. Малко смешно иде. Ем, като напрайш намколко участия и накараш публиката да крещи по теб и да иска още и още… тогава по – ще ти ходи. Виж са, аз съм си сложил MD, ам тва са просто инициали на името ми. Иначе MD е… да унищожиш..да размажеш микрофона, ам тва е метафора. В смисъл и да строшиш микрофона с чук, тва нема те напрай MD…

Ае, млъквам че написах 1000 глупости. То умрел некой ги чете де

Мир вам