Потъвам в океана от музика. Ще се удавя ли във водните течения изплетени от ноти? Или просто ще се пристрастя още повече.

Понякога амбицията ми се топи, а понякога се усилва. Като приливи и отливи. Бурен и спокоен. Нежен и остър. Устремен и погубен. А сега накъде? Кой път, коя посока. И въпрос след въпрос. Това редно ли е било, нима това е грешно? Кой знае, кой го тълкува. Въпроси, на които отговорите остават неясни, като мъглата която се спуска отново и отново. Ако знаех кое, как, защо, кога, къде… нима щеше да е по – лесно? Вглеждам се в картата. До мен е компаса, който се върти ли върти. Цикля, като във Бермудски триъгълник.

Малоумен си, Мана.

Иска ми се да кажа толкова много неща, а така съм си глътнал езика че и дума не мога да обеля.

Май е по – готино да се правя на идиот, а?

Малоумен си, Мана.

Тръгнах по дълъг път, ама май се въртя в кръг. Пия хапчета против световъртеж, чувствам се като талпа на прогнило скеле на строеж.

Малоумен си, Мана.

Оу да, малоумен съм. Ама се харесвам такъв какъвто съм. И да го духа всеки който умее да смуче и като куче лае ли лае за наморник.

По литература и БеГе, имах тройка. Кво чакаш, книга ли да напиша? Хахаха. Не мерси. Ще се задоволявам за сега с музика. Добре че сте вие да го има Manassey. Аз го създадох – вие го крепите. Еле па я, отивам си взема душ.

Из една понеделнична вечер поуморен от работа:

Уморих се