Щях да гледам „Изгубени”… ама се отказах… ше взема се загубя. Виж, ако даваха „Намерени”, по – щях съм навит, кой знае… мое пък да намеря нещо.
Копеле, преди малко щях да падна от табуретката! Не ме питай, кво правих качен на нея. Ама и тя една такава – с колелца, да и го туря. Моето момиче вика, много псувам.. ем дейба, кво да сторя кат съм простак?! Мъча се да контролирам тази сексуална ярост към майките на всичко де мърда и не мърда.

Скоро почнах да пиша книга. Ха… ха.. ха. Аз и книга. Казва се „Мъдростите на Маната” Ама ше си остане ръкопис - неиздаван такъв и скрит в една кутия от дезодорант. Идеята ми е, некой ден.. кат остарея, нали, ако съм по – известен такъв, че кат попочина малко и децата ми, да намерят кутията и вътре ръкописа и нали – да го продадат и да имат парички… че то се е видело аз скоро нема забогатея.. дейба и кризата му…
Копеле, ти мислиш ли.. кат се заговорих тука… мислиш ли че съм известен? Нали, пиша, кат съм бил известен. Аз щото… не мисля, мамка му и слава. В сми – една песен до сега не съм си чул некъде. Ей така.. да вървя и да си чуя песен от некъде. Ама и то как да чуя.. все съм със слушалките на уши.. Ама и то никой не ме е спрял по улиците да ми кае – ОООО, МАНАА.. То пък как да ме спре? Те ЕМ ПЕ ТРОЙКИТЕ ми не вървят в комплект с факания ми фейс. Мислиш ли че съм готин? Аз понякога седя пред огледалото и си викам, копеле – мноо си готин! Друг път си викам – ебати смотаняка тоя в огледалото.

Вчера счупих горното стъкло на аквариума. Мноо кофти псувня последва. Ся рибите – кабрио са. Харабийка, ма да беше лято… То и времето се видоизменя един вид – променя се според вида. Тука са обърках и аз кво казах.

Един път, видях сестрата на бившата.. копеле, по – добре да не я бях видял.. щях да получа гадене и разстройство. Ам нали съм корава натура и няк’си ми се размина. Иначе подсмърчам. Моето момиче все ми вика да пия някви разтворими шитове, ам аз инат. И кат легна с 39 градуса, тя вика – виде ли? Аз като ти казах… Обичам си я нея. Ся ми липсва, щото не е до мене. Чувствителен съм аз, що пък не? Да ти приличам на пощенска кутия, де съхранява писмата до взимането от техния получател? Не копеле.. аз пиша и чета писмата с думи истински.

Мислиш ли че съм отвратителен човек? Скайп – абонатите ми нещо спряха да ми пишат. Драскат, ама рядко. То верно, че аз не отговарям много често, ама като имам време – отговарям. То верно, че и бая абонати блокирах.. е, то не мое. Всеки който ме залива със спам от сорта – прати на 10 човека тва, иначе кравата ти ше почне да пуска синьо мляко.. Е не мое – пращам аз… 10 човека у блок листата. Верно, молба тука – не ми пращайте подобни щуротии.
Не знам, мое пък и да съм отвратителен. На кой му пука. Един пич веднъж ми се скара в скайп, че съм се правил на MD Manassey. Малко смешно ми стана….

Хладно е навън, баси.. зима е. А за много години мили мои читатели.

P.S. „От местопрестъплението” серия свързана със „Безследно изчезнали” Брутално добро съчетание и готин епизод. Има брилянтни мозъци …