Копеле, от толко време не съм писал, че си забрайх де ми

е шибаната папка „Журнала” Пуснал съм си някво радиоце такова, интернетрско и някъв ръси по майчини адреси през интервал секунди. Много съдържателна песен. Като мижам и майки пред очите ми, де ги плоди мъдрия певечец… Кат стана дума за песни, че се сетих за текстове. Братото ми вика, братле, напиши ми некъв текст, че да го си направя песничка. Ае брато, братото ти не мой ги мисли в момента за себе си текстовете, че цикля кат бормашина без бургия в заключен куфар в прашно мазе на гипсокартонаджия цапнат от кризата, продаващ понички на плажа през зимата…

Оня ден златната ми рибка Тимъти умря. Не знам, удави ли се, кво стана…. Не е копеле, сдухах се малко заради рибока. Тва бе основателя на рибения ми свят , а сега е в рибешкия рай… баси злобната метафора за канала брат.

Тъжно ми е, щот и студено някво. Пускам печката ей тъй да завърти въздуха и брато, сестриче.. 300 лева ток за месеца. „Да ли е жив, много ясно” Слушам сега… жив е той, ам баси живота.. амбициите ми и те към рибешкия мадафакин парадайс са се насочили. Иначе съм си сипал халба биричка. Леко изветряла в ПВЦ – то. Щот хладно е, баси времето. Ся ше си запаля една цигарка. Светла идея, май нема да дигат отровата никотинова за ся. Добре, че ми бе заредена запалката през газовата криза.

Копеле, така сме се нагъзили че ни порят наще висши сънародници и продължават да ни порят. Ей, ще ни вземат и нямането. Ам не ми се говори за политика. То за рап ли да говора? Ам то един рап и то. Ушите ми клепнаха кат мастия на панаир пред кебапче гризано от мазна чалга грачеща уста.

Отчаяно ли ти звуча във редовете си? Ем, на кво да се радвам? Заставам пред огледалото, ам и то прашно. Взимам влажен парцал да го позабърша и то се размазва и става още по – размазан образа. Губя реална самооценка.

Ще оцелеем е, нали тва си повтаряме? Колко години си повтаряме? И все оцеляваме някси.. нагъзени, поемащи и поемащи. На помпа приличаме и помпят ни и произвеждаме въздух и щракаме със пръсти доволни от вятъра. Важното е да има действие.

Копеле, бирата ми освен, че изветряла, ам и почна да се постопля.

Знам, че имаш грижи на главата си, за да се занимаваш с моите изкривени мисли. Е що го правя? Е де да знам. Може и да ми поолеква. На интересен, не се правя мисля. Не ми ходи.

Сетих се… виртуалния шизофреник в скайпа? Там ли си? Четеш ли ме, батенце? Хакни още един псевдо –ник и ми надуй главата отново с бъгавищината си. Мисля си за едно момченце… ам ае да не ме гони параноята ся.

Кат махнем 93%, живота е готин. Пресилих процентите, ам те са променлива спрямо настроението. А сега, настроението SHIT.