Я да видим. Минава 10:30 сутринта. Още се намира слънце навън, но идва зима. Тежка ли ще е? Викаш, кризата хапе, като студения вятър, който скоро ще ни полази. Допивам си студеното сутрешно кафе. Сега и цигара ще си запаля. И да попиша малко. После ще се четем двамата с тая публикация и ще си търсим грешките. Я да видим, за какво се сещам в момента. А, да. Направих албум преди месец - два, не помня точно. Има щампа на него “демо” тя не се вижда, но се знае, че е там. Защо демо? Защото не успях да го издам, както би било нормално. Но какво нормално да очаквам в ненормална държава? Не ми се пише, не ми се обяснява. Клавишите на клавиатурата хванаха мазоли от негативно натискане. Знам, че и на теб не ти е лесно, драги ми читателю. Да ти кажа, че всичко ще се оправи, всичко ще се нареди? Всичко ще е ОК? И да ти кажа, все тая. И да не ти кажа, пак все тая. И да четеш и да не четеш - пак все тая. Викаш, скапан живот, а? Или викаш, живота е хубав, Мана! Ти си скапан. И все пак има много хубави и позитивни неща. Една усмивка може да те зареди, една прегръдка може да те зареди. Една песен може да те зареди. Топла дума от любим човек може да те зареди. Дори тъпата ти домашна котка може да те зареди. Глътка свеж въздух.  Не знам, има толкова много на пръв поглед малки, но реално големи позитивни неща в нашето ежедневие. Възползвайте се от тях. Аз поне се мъча , за да запазя и малкото човещина останала в мен.

Голяма простотия написах, нали? Брат? Сестро? И все пак - бъдете човеци, не хора