Една приятна събота. Лято е. Часът е някъде към два сутринта. Действието се развива в еди-коя си дискотека в еди-кой си град в еди-коя си България. Група тийнейджърки седяха на съседната маса и си сърбаха факаните лимонади. Аз си седях кротко и си отпивах глътка от блажената бира. Това бе едно от малкото неща които харесах в шибаната дискотека. Защо ли? Защото беше ЧАЛГА ТАЙМ. И изведнъж чух нещо, което ме прониза дълбоко в ушите, та чак стигна до петите ми оставящо след себе си неизлечими последици. Все едно лазера на ДЪрт Вейдър мина през тялото ми, както минава експрес влак София – Варна, селска пивоварна. Кат жилет сензор бръснач през попска брада трепач.

Ако беше чул това, което чух аз, предполагам щеше си напрай лазерно харакири и Люк никога нямаше да разбере кой мамка му, е баща му. Добре че обичаната ни члага се разпростира само в пределите на милата ни обичана родина. Че говорех за новия мега мулти гига тера як чалга хит! Иде реч за няква БУБОЛЕЧКА брааааат (сестра). Е…..после ми говорят, как съм правил песни без смисъл. Тогава осъзнах защо всъщност така ми се присмиват. Явно темата за буба – лази – буба ,е доста актуална в средите. Еле, копеле, ти казвам – ония ми ти разплути тийнейджърки като станаха.. като почнаха да клатят целулитите си в ритъм, като грейнаха невинните им лица, ама то едни гюбеци, от едно чудо, направо чудница настана. За миг ми мина мисълта, че ако не стана да поразкърша снага, всички ще ми наскачат и разпердушинят, като разгонени монахини - обелена краставица! Грозна гледка. От грозно по – грозно. Отметнах си погледа на друга страна. И а познай кво видях! Нещо още по – фрапиращо.

Нееее, не ти говоря за нескафе фрапе варено в джезве.

В тоя момент мозъка ми бе поставен на менгеме,

пушеше като наргиле, подкладено от ръка на някво цигане

Опа – опа! Тая последната дума не съм я казал. Тя просто запълни римата ми. Заменям веднага с коректната г-н Ром и продължавам напред.

Бледолик ром…не плащал си тока от 92г. и от тогава някъде не къпал се (къпал се за последно по него време някъде), щракаше с мазни пръсти и мяташе кирлясалото си шкембе, маафакъзззз.. От време навреме лапаше тия същите пръсти и свиреше опитвайки се да надсвири незнам си колко ватовите тонколони. (монколони.. имаше една такава песен - също много смислена) Интересното бе, че успяваше! Свирнята му бе окомплектована с доза солидни лиги, които цвърчаха целенасочено от междузъбието му. Тук – там проблясваше някой зъб на неоновата светлина. Копеле, във тоя момент щях да повърна във бирата си! Не знам колко галона пенлива течност треаше да погълна за да преглътна грозния звук и картина.

Ето затова много рядко посещавам нашите мили и родни дискотеки. И то винаги го правя заради желанието на някой друг. И след всяко мое посещение, после дълбоко съжалявам.

Епа, лошо нема в тва да си денсат хората чалгийка, кво ше му е? Който не му е арно, да не слуша, нал’ тъй?

Точно тъй. Аз просто описах накратко, моето кратко преживяване.

Предполагам, драги ми читателю асимилира поднесеното и разбра че чалгата ми е леко антипатична (меко казано). И не защото съм хейтър, а защото просто имам вкусове за нещата. Е… не моем седна в ресторант и си поръчам кучешка храна, нали? Няксиии… Като казах кучешка, ти гепи ли песа от зоо-то?

Хайде, лека вечер от мен и помнете: НИЙ ЩЕ СТАНЕМ МИЛИОНИИИИ..

Аааааа, чакай че пак забрайх нещо. Темата за чалгата не съм я приключил. Някой друг път ще я дообсъдя нея и любимите ми рисувани анимирани геройчета – Азис & Камелия

Здравей, читателю! За начало на началото да ти се представя. Някои ме знаят, като MD Manassey. Ам понеже тва все трудно се пишело, незнайно трудно се произнасяло, затова накратко ме знай и наричай М а н а т а. Аз съм от ония де не могат да пеят и понеже не могат а искат да могат, намират решение в реденето на думички пред микрофона.. думички съпроводени от такт. Един вид – Рапър. Колкото по – заплетено редиш думичките, обвързани с интересен текст, толкова по биг рапер си. Викали му скилз, ейкей – умения. Ам за това по – натам ще ви говоря.

Накратко, има две положения. Или ще ти е интересно да четеш, или ще затвориш страницата. Периодично ще ви занимавам с това де ми се върти в главата. А в моята глава толкова неща се въртят… направо понякога прилича на военна база на НАТО, де кръжат хеликоптери. Нали се сещаш за тресаците, де поразяват целите си? Ем понякога като говоря, самите ми думи стават трецаси. А ти драги ми читателю, ще имаш право да ме псуваш, или уважаваш колкото искаш!

И така, какво да очаквате от мен? И аз лично не знам. Не си мислете, че ще ви говоря само за рап. Хип Хоп. Мне.. щот сутрин като стана, не закусвам с РАП. Нали? Хопа е начин на живот, Рапа е музика, а музиката е неизменна част от живота.
Такам.. каквото и да ви кажа, не забравяйте, че това е моя гледна точка на която аз имам право, както и вие имате право на такава. Аз защитавам позициите си със факти и реални думи. Не си падам по дървената философия. Някси… Пинокио работа. И все пак, колкото и да не си съгласен с мен, драги ми читателю, просто махни в някои моменти капаците от очите си и ще разбереш че за някои неща съм прав. Може пък и да научиш нещо полезно от мен. Все пак имам малко повече житейски стаж.

Приятно ми бе да си побъбря сам със себе си. Надявам се че ти е било приятно да почетеш менеси (manassey). Сега, драги читателю (забележи колко съм учтив), те оставям и отивам на разходка в парка с моята нежна половинка. Ако имаш и ти такава или такъв – направи същото. Ако нямаш пък… изкарай домашния си любимец. Ако и куче нямаш, влез с взлом в някой зоо магазин и си грабни някой питбул и бегом към парка… Или не, по – добре открадни от зоологическата градина някой гепард и бегом към парка (сложи му наморник). Така шанса да те видя по новините ще е доста голям

Чааааааакай малко! Ся получих прозрения, светлина порази кухата ми глава! АКО искаш да обсъдим някой тема да засегнем, да разнищим, да разпердушиним, ако имаш няква идея за квото и да било, просто я сподели с мен на мейл: manassey@abv.bg И ще видим кво ще напрайм. Айде, са наистина чао от мен, че нежната ми половинка почва да ме гледа не толко нежно… светкавици виждам във влажния и поглед и след малко може да окъси нещо. Бягам.